Аз влизам в този ад непредсказуем
с объркан ум, с помръкнало лице,
животът е назад неописуем,
смъртта протяга кървави ръце.
Назад не може никой да се върне, ...
КОНЕКРАДЕЦЪТ
… слънце ляга на копраля, залезът разчорля пустош,
пътник хълмите преваля – и към селото се спуща,
другоселец е – личи си, стиска във ръка секира,
все по дирите лисичи смъква се откъм баира, ...
Съблякъл и последната си риза
животът е живуркане, и плаха,
душата вече в сметките не влиза,
по-важно е – телата оцеляха.
И мишките в тълпата маса сива, ...
Колко бавно нощта се стопява,
сред играещи сенки в стените.
Натежалата мисъл сън пресява,
както песъчинки - вълните.
Тиктака часовникът и отброява, ...
Справедливостта, какво ли значи
във очите недочакали такава,
там където пада бавно здрачът,
а със него... вечната забрава?...
Късно е, уви, за тях е късно, ...
П Е Т А Т А П О А Н Т А
В историята на човечеството до тук
съществуват четири основни открития,
всичко останало е само наченки на звук,
който внимателно е повит в тяхната сянка. ...
Обичам да гледам хората в отсрещните сгради...
Семейна вечеря, децата се смеят шумно на шегите на баща си.
Момичето и момчето, което приготвят вечеря и слушат музика. Той я хваща за ръката и я завърта в ритъма на танца, а тя не е била по-щастлива.
Усмивките.
Сълзите. ...
В календара се вглеждам с нескрита почуда:
откога сме съседи с теб, свъсен Април?
В моя сън все е зима, по тъмно се будя,
а в юргана на баба съм спомен завил...
Е, довиждане, Март, преднамерено бляскав! ...
КАК ИСКАМ ДА СИ ИМАМ КОТАРАЧЕ!
Защо си нямам малко котараче, че да ме среща привечер със "Мяу!"
И да ми мърка – щом ми се доплаче, по-силно от вулкана Кракатау.
Да си го храня призори с гранули – добро мезе! – за моето мерло.
И да мечтаем пак да дойде юлий, щом си полегнем в топлото легло. ...
Понякога, о, Боже много често...
обзема ме тъга, защо!?
Горчи дори в съня ми горчилката,
успява буден, ако не... кошмарен.
Да се будя и да питам, защо, кажи! ...
Сред всичките ви: Може би, понеже
изгубих се. И съм, а и не съм.
Към нежните животът не е нежен.
Сърце едно. Инфарктът – чакан гръм,
поне веднъж небето да затътне, ...
Понякога не силата тежи ми,
а слабостта ми – дебнеща зад ъгъла.
И грехове да имам – неброими
не съм, животе, никога излъгала.
Понякога не знам защо боли ме, ...
Присънва ми се често плаж мъждив,
дете строи от пясък своя замък.
И непогалено от вятъра ленив,
е вече старец от надгробен камък.
Превърнат в памет, скрита от цветя, ...
БЯХ ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ТОЗИ СВЯТ
... дали защото – стар загубеняк, отсвири ме животът на финала,
едва ли ще ме видите във фрак! – със някоя девойка в рокля бяла,
в парижкото предградие Берси за мен не питат знойните старлетки
и се теша с един бонбон "Merci" за всички преживени петилетки, ...
Нека ежедневието бъде ад,
от този, в който душата ти гори.
Тогава ще разбереш какво всъщност
е чувството да изпитваш любов.
Да можеш да преглътнеш с вдигната глава ...
Честит Ден на Майката!
Днес празнуваме денят на майката,
скъпи майки, бъдете живи и здрави.
Думата мама е свята, тя ни е дарила с живот, радост и сила.
Майката, бди над децата си и цялото семейство, ...
Класик съм, мярка, даже еталон,
часовник, с който всеки се сверява!
По-сладки са дори и от бонбон
творбите ми, по-важни и от хляба!
И чарът им, със хватка на питон, ...
Страннико, пое вселенските пътеки,
изгуби се във мрака на нощта.
Няма те. И няма да ме топлиш вече,
не ще отвориш пътната врата.
Не си мисли, че те забравих, ...
Онези думи тихите, с които
посрещаш ме, щом върна се от път
и щипката горчивост в питието,
и миговете що за нас горят
ме карат да те търся ненаситно ...
Не съм геолог-от висша математика не разбирам,
но с аритметика статистики точни мога да правя,
в които на Стихиите да засичам фатални стартирания,
някои свързани с перманентни прогнози и за България.
Преди година и кусур описах в Големите земетресения, ...
Бог те праща сега - ти да ми насочваш ракетите.
И насочваш ги ти, и го правиш много добре.
И съвместява стереодалекомерът вече полетата -
за стрелба на пределен обхват и в бурно море.
И е всичко прецизно, и е толкова точно насочено. ...