По облаци гадая. Виж небето –
прилича на утайка от кафе.
Съдбовни знаци, свити на кълбета,
търкалят непознати богове.
По облачните ръбове се стичат ...
Срамувам се от наш'те политици,
които нагло тъпчат свой народ.
Развързали просташките редици,
загърбили парламентарен вот.
Потъпкали закони и моралност ...
БРАТСТВОТО НА ПОЕТИТЕ
… ще бъда тук, дори когато няма
изобщо да ме има с векове,
когато ще съм зрителна измама –
дух, който из пространствата снове, ...
И ви гледам захласнато. Сякаш мравуняк – разбунен,
и колони от мравки се щурат, към края вървят.
Долу, в ниското слънцето ясно не ще ви целуне.
Своя делник загризали стръвно – комата баят.
И ви слушам напрегнато. Ближния уж ви е свиден, ...
Разкажи ми морето. Колко мокър е пясъка?
Разкажи го добре. Искам дълго да помня
как се слива с небето. Кажи ми за блясъка
на вълната по залеза горда.
Опиши ми звездите по изгрев износени, ...
Луната потръпна от нощния хлад,
наметна шал от звезди и си тръгна.
Зазорява…Сънят ми избяга пак,
уморен от сълзи и мисъл тъжна.
За кой ли път аз слагах на везната ...
НЕБИБЛЕЙСКО ОТКРОВЕНИЕ
Годините ми се събраха много –
и чезнат нейде топлите ми спомени.
Среднощ ме буди смътната тревога,
че идат дни – и кални, и отровени. ...
Когато в мрака падна уморен
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен, ...
Болка, радост и тъга, но се питам до кога?
До кога ще съм така? До кога ще продължа?
Винаги ранен от любовта, аз ще бъда т'ва!
И душата ми умря и сърцето ми разбра,
че няма как да бъда с теб за напред! ...
ЧОВЕКЪТ Е КРАСИВА БОЛКА
... не отминавам никого безмълвен, във всекиго се вглеждам със Любов,
дали пешак по есенните хълми, или клошар с патронче-две "Smirnoff",
дали съсед – потропал за солчица? – дъх притаил пред моите врата? –
красивата ли градска хубавица? – която светъл сън ми обеща, ...
Не ме вини, Живот,
за преживяното - от мен скроено,
оставило следа по сбръчканото чело, уморено.
Не спирам.
За кой ли път вървя по тръните бодливи, ...
По-ярък и наситен червен цвят
за великденското яйце няма от кръвта,
която руква от гърлото на жертвеното агне.
Траен колкото пигмента на охрата,
оставена от дланите на пещерния човек. ...
Броя листенцата в градинката,
но винаги изкарвам ги все три...
И във гората е така картинката,
и с облачетата, и с нощните звезди...
Къде ли е причината, не зная, ...
Глътка отпивам от стара бутилка
връщам се бавно към спомен проклет
мрачно небе върху черна настилка,
зимен пейзаж и покривка от лед.
Пак се намирам в очите на друг ...
Кой ти гледа начислена, касова -
когато простотията тук е масова!
Хайде сега на некадърните чупка -
18 милиарда - на морето дупка!
Теменужка Петкова не прави разлика между дефицит на касова и на начислена основа.Това има комично следствие, виж тук: ...
Писах, писах... Защо ли? Защото боли
и тъгата се прави на спяща.
Нека мислят, говорят, шушукат: Дали,
от тщеславие само си дращя?
Стига глупости! Моля ви! Стига сплетни! ...
Мислих си, че мога да срещна любовта!
Но след срещата ми с нея, искам да умра!
Искам да ме няма; на никой да не преча вече.
Писна ми човече, вечно печен, а на тва обречен. Без вина - виновен, отговорен и от обиди заровен. Всеки мой любовен спомен е отровен!
Удря ме в сърцето, разбива го на части! ...
Ето, жега адска разтопява асфалта
и разтичат се неусетно кръпките,
на канавката направо към калта,
защото им са погрешни стъпките.
Когато падението забелязваме, ...
Ухае ми на пролет. На зелено.
На малки, свидни, нежни чудеса.
Вкусът на слънце капе неизменен.
Разцъфнали дърветата блестят.
Усещам приказната атмосфера, ...
И ти, от красотата вдъхновен,
Вървиш - въпѝещовъзто̀ржен, взрѝвен,
А щом навред край теб и в теб е ден,
Напира в теб живот - лъчист и дѝвен!
Градиш съдба и тебе тя гради! - ...
Не плача
Силен съм балканджия, никога не плача,
сълзите са виновни, спускат се по моето лице.
Издават ме пред хората, а не бих искал това,
спускат се от очите ми но извират от душа! ...
Обичам те със всеки ден все повече
и всеки ден споделям с теб мечтите си...
Изпращам ти най-нежните целувки
и всеки път ти шепна, че обичам теб.
Обичам те със всеки час все повече ...
Ах, мерси за поканата - веднага ще я приема.
И просто ще стана - и ще протегна ръка.
Днес времето ми се е сляло със твоето време.
Но ще замълча - и нищо не ще изрека.
Всички стари истории.... Ти често ги чуваш. ...
БАЩА МИ ЦЕЛУВА ВЕДНЪЖ
Тъй както бях задрямал сладко-сладко,
и изведнъж си рекох: – Ами да! –
над мен смален, усетих – моят татко
целуна ме по бялата брада. ...
За празника пиянски слят в едно
със оня, другия, почитащ пък разврата,
ще драсна умнотии на кило,
получил вдъхновение... в кревата...
Така се случи, пак съм с махмурлук, ...