Люлеят думите ми сън горчиво
и как да се събудя, не е ясно.
А ти ме гледаш хладно, мълчаливо
и иде ми с гласа си да те фрасна.
Отлита казаното, а остава ...
Животе мой, за къде си се разбързал?
Поспри се малко! Нима си полудял?
Душата ми в часовника си вързал,
не бързай, не съм се още наживяла.
Подишай малко, чист въздух ти вземи си, ...
Изтръгни сърцето ми. Бъди жестока!
В тигана нека олиото ври!...
От вените изпии докрая сока
и капка не оставяй да кърви!
Останалото може в фризера да сложиш, ...
Пролетен пролетен пролетен ден
Във тъмното виждам, но не и във мен
Само повикай - не е проблем
Пролетен пролетен пролетен ден
Пролетен пролетен пролетен ден ...
Времето е ценен дар от Бога -
първи дъх, първа истинска тревога.
Времето е тук на този свят
дарило ни с безмилостния кръговрат.
Всеки ден се учим да живеем, ...
В липата стара попритихнал, притаен,
завърта вятърът отронен лист полека,
от злато и коприна прави ми пътека,
че знае колко беше тежък този ден.
Настрой я лирата си, посвири за мен, ...
Беше писано: "Той е начало!"...
Захладня и дори заваля...
Чух молитви: "Пази от пожари,
тая малка свещенна земя!..."
И не знам колко българско има, ...
ДЕВОЙКАТА В СЛЕДОБЕДНИЯ ПЕК
... почти не дишам в обедния пек, сандалите ми маранята пали,
и сигурно съм сетният човек, все още жив във варненския залив,
и ни да тръгна, нито да се спра под сенчицата някъде из парка,
поне една девойчица добра да ме почерпи с бира и цигарка? – ...
У Р А Г А Н И , П Е П Е Л И Щ А И В О Д Н А С Т И Х И Я
Не знам,дали да се смея или пък да плача,
като гледам перманентната трагикомедия
на този реален,импровизиран Сарксос*,
в който съм принуден и аз да живея. ...
Зимна нощ... Снежна виелица вилнее - не сняг, а бели ножове се сипят.
Улиците са празни, а светлина - няма...
Надникнах аз през дебелото стъкло
и като мравка сред глутница гладни вълци почувствах се. Нощта ме внезапно погълна...
Мракът зачерни погледа ми... сърцето просто спря... Кожата ми пребледня ...
Пропаднал е духът ми без надежда.
Над рамото ми умората се свежда,
презирайки таз вечна моя тъга.
Без емоция безсмислено се влача,
изгубен сред мъглата и в здрача — ...
Още те мисля и чувствам във тъмното.
Тук съм — където ме остави.
И пак на очи със сълзи съм осъмнала,
от спомена, който в душата ми пари.
Не питай за времето… всичко е временно. ...
Моите копнежи не се връзват с възрастовите стремежи!
Да стана сутрин, без ръчкане в коленете!
Да изправя гърба, без болка в раменете!
Да се погледна в огледалото с поглед надлежен,
от високото кръвно постоянно премрежен! ...
DA CAPO AL FINE!
Живота е непрекъсната модулация,
изпитания са нашта "специализация"!?
Има "Prima end Sekundа volta",повторение,
тук таме и,артикулационно променение? ...
Смъртта ми – нежелана спътница
ме следва в земната ни необят,
а аз пък – нейна стара пленница
се лутам между тоз и оня свят.
Тя винаги прониква в моя сън, ...
Започвам да разбирам неразбраните
и думите – въженцата спасителни.
Солта от тях ми подлютява раните
и пълни ми душата с въпросителни.
Изобщо не обичам подсладените, ...
Те отново са хванали гората,
но не с пушки и пищови в ръка.
Гасят пожарите й с подръчни средства и вода,
на лицата им със сажди има умора и тъга.
Сега гори България, нашата страна, ...
Бавно вървеше уплашено,
не виждаше нищо от мъглата,
искаше да избяга от тъгата и сълзите и помагаха,
тичаше от време на време до изнемога,
облекчваха и душата и не спираше, ...
Какво се случва, как менят се времената,
че и на мен късмет ми чукна на вратата?!
Е не съвсем то на врата, ми в интернета
награда искат да ми дават. Бря късмета!
Пращат линк, аз да им кликна на стената. ...