Автор: Генка Богданова
Ръката ми със твоята флиртува,
любовен танц разнежена танцува.
Целуват пръстите ми пръсти мили
и в тях се гушват, топлина открили. ...
Казват, че лятото си отива.
Аз събирам още усмивки
Наивно по детски си пазя твоите целувки.
Казват, че денят намалява.
За мен и теб, тогава слънцето изгрява. ...
Голотата на моята душа
рисува блянове, мечти и радост,
разсъблечи ме и страха ми изхвърли
овехтялата ми дреха ти разскъсай.
истината е в мене скрита, ...
Последна цигара догаря,
затваря се една врата, последна страница
от книга създадена за любовта.
Последна цигара догаря,
в сърцето няма дори вече тъга. ...
Морето пак е приказно красиво,
но някак тъжно плискат се вълните,
до вчера ме прегръщаше игриво,
сега студено блъска се в скалите.
Най-синьото запазило за края ...
Имам сила – Мощния е с мен!
Имам вяра – с мен е всеки ден!
И надежда имам – няма да умра!
За наследство ми се пази вечността!
Имам радост – Бог обича ме! ...
Как се случи така, че да бъда
всепризната от Рим куртизанка?
Произнесли дребнава присъда,
всички гаснеха в моята сянка.
На любовните трепети жрица, ...
На Лятото последната въздишка
е Август, изнизал си обувките
и шляпащ по брега, с усмивка
и дъх солен на морски пръски.
Далечна лодка е на хоризонта, ...
Не плачи, майко Българийо, не тъжи,
отдавна ги няма твойте герой,
опустяват плодородните, земите твои!
Народът топи се, добрият човек вече не важи,
работи до късно, но отдавна не блажи. ...
Обичам да живея с истинските хора,
в пътеката си хляба с тях да го деля!
Приятелска ръка за всеки миг опора,
да дам и да приема, и със нея да горя!
Сърцата им любящи без резервно да прегръщам, ...
По невидими пътеки ще вървя,
привидно себе си, но някак друга.
С гълъби трошици ще деля.
А на вятъра ще съм любимата съпруга.
Вода ще пия сутрин от росата. ...
От сън ме буди моята с целувки
и после нежно темето ми гали...
От тези тъй възбуждащи милувки
настръхвам цял и мигам на парцали...
Пристъпва с „па-де-дьо” из двора конят!... ...
На Деси
Виж как бърза нощта да избяга,
а аз не искам изобщо да идва деня.
Нека целият свят се събужда, протяга,
а аз да остана при теб! Във съня... ...
Живот на примавера
Във тоз живот какво ли не видях!
Простих недъзите и злобата, човешки.
Достатъчно живеейки, осъзнах
и чуждите, и собствените грешки. ...
Кокичето през зимата ще цъфне,
по пътя пак безкрайно ще вървим
и някой тиха радост ще ми вдъхне,
към бъдещето пак ще полетим.
И лятна песен силно ще звучи, ...
До каменния праг на селска къща
тече чешма с корито от гранит.
Над нея кестен със листа обгръща
пътечка малка и балкон покрит.
При нея спираха се хора ...
С теб заедно и аз се натъжих,
за себе си, когато сподели ми много.
Въздишките и чувствата не скрих,
но теб в сърцето скрих дълбоко.
Не искам да те пусна и ти не бягай! ...
Не иска да се учи малък Лиско
и цял ден из гората се мотае.
От него всяко животинче писка,
със него никой не обича да играе.
Тормози той и малки, и големи, ...
Закучила се нещо ежедневната ситуация,
някои казват: „Проблем е на цялата нация“.
Всеки може да казва каквото си иска,
но нещо напоследък взе да ме притиска.
И аз пък сега, за да се спася от стреса, ...
Най-тъжен винаги е месец август,
когато някой някого целува за последно.
И лятото отнася любовта със себе си.
Едно от всичките лета ... поредно ...
Последна страст, последни слънчеви лъчи. ...