Намерих на тавана стара плоча.
Забърсах с длани прашният винил.
Един албум от времето на рока
в ръцете ми се беше появил.
Не чаках, завъртях го в грамофона. ...
Безупречна да съм, ми се иска.... но как?
Поглеждам напред и виждам сипкав мрак.
За светлината да се уловя, се моля.... знак,
но трудно виждам оназ пътека, погазена от яд.
Замислям се и пулсът ми замира. Учудено снове ...
Отидоха си птиците, останаха гнездата –
тъмнеят като рани по клони без листа.
Край тях с въздишка тиха минава само вятърът,
събужда плахи спомени за летни чудеса.
А клоните са длани, молитвено разтворени. ...
Избягвам да Поглеждам в Очите ти
Далеч, далеч във времето назад
споделяхме със теб една килия
и бяхме просто две добри деца,
но порастването промени ни. ...
Имам стара, прастара душа —
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена ...
дъжд и сълзи се смесват, вече не ги броя
слънце и смях са едно, отдавна не ги различавам
ден и нощ: няма значение; тук съм
безкрайна и безпомощна, влюбена и пияна, млада и с мъдростта на 300-годишна
твоя ...
Сънувах Времето
Пасажер съм в катафалката на Времето –
като в къща на охлюв се свивам и
как костенурка скоростта му убивам,
а то – шушулка – пренася си семето... ...
Добър ден, добър ден,
с коледен дух кой е озарен!
Ето, пак! Елхичката украсихме
и със лампички навсякъде осветихме.
Край камината сме се всички събрали, ...
Бъдещето ми е път въпросителна,
по който ходя с обувки удивителна.
Понякога ще слагам плахо точки,
ще се спъвам смело в запетаи,
за да може с думичка вълшебна ...
Снегът и мечтите, и хлябът на мама,
стар чайник на печката ври.
Добри думи, стих, разстояния няма
и още какво за декември.
Звездите са други, земята – различна, ...
Помръкнаха думите. Бледи, без плът.
Две сенки над мен се извиха.
И болка закуца... Без дом и без път...
Безкрайната нощ легна тиха
над мислите черни – зъл гарванов грак. ...
Брат, логиката женска за мен е непонятна.
Мъжът след нея тича, от него бяга тя.
Той тръгва си от нея – тя вика го обратно.
Той стих ѝ посвещава, купува ѝ цветя,
но тя не се усмихва, тъга лежи в очите. ...
Да вдишваш от безкрая,
когато слънцето неистово възлиза
с огромен диск над мъничката стая,
в която житието се изниза...
Да си с момичето на своите надежди, ...
Във къщата ни днес цари затишие.
Как странно е... такава тишина!...
Не съм навикнал. Пиша чет`ристишия.
Дали ще сетиш чувство за вина?
От миналата нощ не пазя спомени, ...
Ликувайте, телета и юници,
тържествено поклащайте рога! –
да чуят всички, че във град Върбица
ще се провежда среща на върха.
Най-готиното гадже в махалата – ...
Полупиян съм днес - почти олях се,
ослушвам се за първите петли,
псувам живота около празна маса
с мъже със същите съдби.
Във полумрак с другарите сме раждани, ...