Какво намираш още в уморените ми дни.
Отдавна в тях загнездил се е листопада.
Издигнала съм си решетки и стени
и в хаоса им въдворила съм порядък.
Там няма тишината никога да спре ...
Еднакво далечна и близка... За мене
ще бъдеш и устрем, и тиха голгота.
Душата от болка престана да стене
и иска да чувства само живота.
Захвърлих по пътя най-лошия спомен ...
Гледам ви в очите, мъже и жени,
в ушите ми силен писък звучи.
Барутен дим да стои в сянка и спомен,
мъката в душата, товара огромен.
Къде остана вярата в доброто, ...
Нямам нужда да бъда "поправяна".
Искам само да бъда разбирана.
Няма нужда, във примка улавяна,
да се гърчи душата раздирана.
Нямам нужда да бъда "убивана". ...
Те, двамата, харесаха се някак,
във виртуалния ефир, с флуиди
поглъщаха на другия - оттатък,
всяка дума, обликът невидим!
Въображението палеше у тях ...
Защо приемат се бежанци,
след като има риск от атентати?
Патриоти ли са тези управници*,
или сал гледат да са богати?
И въобще те мислят ли за народа, ...
Едно момченце, както си вървяло,
в зелено храстче топчица видяло,
една такава, мъничка, красива,
сивичка, но някак си трънлива.
Плахо доближило я детето, ...
Така ми се живее
Продължавам все така да се вълнувам,
на талази, щом мъглата заприижда.
Напоследък нещо недочувам.
А и зрението ми отслабна. Недовиждам. ...
Вървиш към мен, но всъщност си отиваш.
Дори с походката излъчваш хлад.
Боли ме, а пък зная, че не бива.
Не тръгва времето, уви, назад!
Ни помен от усмивка закачлива, ...
Убива ми се, тъй ми се убива,
а мислех си, че съм добра душа,
по вените ми бунтът се разлива,
за кой ли път в живота си греша.
Смалява се, от болка се смалява ...