След тежката ни зимна раздяла,
днес преоткрих любовта си към теб
и отново се почувствах цяла.
Когато съм с теб, тъгата си отива,
друг не ме е правил толкова щастлива. ...
Епоха мрачна, люлка на беди,
дърво, което нивга не разлиства,
дотегнаха ми твойте свободи,
свободни сме, а истината липсва.
Епоха на несбъднати мечти, ...
Няма тайни, има неоткрити истини.
В пазвата си пазим сърчицата.
Да ги открие някой само колко искаме.
А посрещаме го с нож в ръката.
Но за някои размисляме. И с ножа ...
Обзе ме гняв, първичен, див. Отново
преплете пръсти Дявола и щрак, готово.
Спокоен съм отвън, а вътре всичко ври,
душата ми, сърцето ми, умът и той кипи.
Утехата си тръгна сутринта самичка, ...
Надиплила се е нощта, като къделя -
Вселената изпрела за покров.
Аз по традиция умирам във неделя,
изпратена с камбанен богослов.
Възнесох се, вратите ме очакват ...
Привет, издателю с кесия пълна!
Ти виждаш ли как светят като мълния
и как се стичат като тежка лава
словата на един поет без слава?
Не чуваш ли как в рими днес разказва ...
Омая се със свойта рутина
в галактики ме караш да танцувам
и само ти със твойта добрина
променяш ме към по-добро и менл
Ще те последвам и добро и в зло ...
Нощта се вкопчи в крехката ми шия
с ръце от лепкав и горещ мазут.
И съвестта ми, смачкана като хартия,
изпусна облачета от вина и смут.
И с бухнали като тесто очи, ...
Скитам по нежния път на нашите чувства.
С ръка докосвам ласките топли.
И ничия ръка за друга нежност не ще
докосне самия теб насън или наяве.
Обсебващ егоизъм. ...
Всеки ден възторжено рисувам
изгарящите мигове на любовта.
Любимата запалила е клада огън,
един от друг възкръсваме от пепелта.
Нарисувай ме и ти в твоята картина, ...
Ти ще светиш в мене с поглед на дете,
в миг в душата ми от нежност да се случиш.
Тъй пак ще имам твоето небе,
безброй звезди в съдбовната ми участ.
Аз все ще нося синята любов, ...
Красива любов, привидно красива,
романтика, рози, парфюм, шоколад...
Във въздуха носи се пласт похотливост,
писма, валентинки из целия град.
Балони-сърца летят из небето – ...
Вярвай, дори и когато бури те застигат,
лесно се свежда глава,
трудно, но с вяра се настигат,
всяка мисъл, мъдрост и мечта.
Вярата е тази дето дава, ...
– Обичаш ли го още? Как така?
– Нима, кажи ми, чувствата умират?
– Обичаш ли го още? – Аз мълча.
Звездите гледам. Те поне разбират.
– Но ти не си го срещала дори! ...
Времето ни някак си неохотно изтича.
А казваше, че дълго ще остане.
Но ето, Февруари веч наполовина мина
и да го върна все по-трудно става.
Времето ни. Не е само Февруари. ...
Дали не идва нещо безнадеждно?
Децата на изгубените ангели,
през куп за грош живота си подреждат
и болките си кичат – като панделки.
Израснали под знака на невежите, ...