Остани още малко при мен,
остани – само толкова искам,
с ръцете си да държиш,моите в плен
и да усещам аромата ти близко!
С теб чувствам се като перце, ...
Тя дълго бе рисувала цветя -
в следобеди, в съмнения и зими.
(Съмнението е въпрос на тишина
и някаква почти необходимост.)
Напред е криво, пусто е назад. ...
Ти целият си страст и още нещо,
влудяващ до последния ми стон,
подръпваш струните ми с много нежност... вещо,
превръщам се в акорд с мажорен тон.
Душата ми отваряш без да питаш, ...
НАЙ-ПОСЛЕ
Р. Чакърова
Счупи се най-после! Издрънча върху пода
и се пръсна на хиляди боцкащи същности.
Ще внимавам, когато на босо по себе си ходя – ...
Отиват си добрите ми приятели,
един след друг от мене си отиват,
животът си играе със душата ми,
а после пък земята ги прибира.
Оставам да живея с враговете, ...
Жената е прекрасно цвете в полята.
Златно камъче, непресято в реката.
С неземна хубост напролет разцъфтява
и с очи лъчисти с нежност озарява.
За хората любими тя богиня e красива – ...
Представям си любовта със вкус на лимони
и капчици пролетно-есенен дъжд.
Може би смес между сладки бонбони,
женски парфюм и мирис на мъж.
Може би нежна на допир коприна ...
Искри денят, божествен, свечерява,
причудности красиви сътворява,
а залезът прегръща те с лъчите,
аз нежно те целувам по косите.
Вълшебница дошла от светлината, ...
Нищо не значещи хора,
загледани в логото на Уиндоус и Гугъл,
екраните гледащи без умора,
тихо обрамчени в задачи, брътвежи и скука.
Седящи, ядящи, говорещи, пиещи, ...
Нетна скитница, луда, странна, но с добро сърце,
как те намерих и досега не мога да повярвам.
Първо беше лоша, груба и жестока,
после стана Ангел във тяло на жена.
Нетна скитница, вечерна, нощна, хищна, ...
Надеждата понякога ни подлудява...
Към никого не се привързвай,
в себе си живей,
сърцето ти единствено не те предава
по кръстопътища без пътни знаци, ...
"Обещавам ти", ми шепнеха очите ти,
"Обещавам ти, отново ще се върна".
А пък моите редяха умолително:
"Ах, наистина ли трябва да си тръгнеш?"
След секунди вече беше много късно. ...