Аз съм изгрева на твоя бряг,
с лъчи пречистени целувам те игриво.
И с обръча на огнената си зора,
събуждам багрите ти живи.
И всеки цвят е капчица роса, ...
"Тъгуваш или скука те налегна?
Е, не със този поглед безнадежден!
Дочитам вестника и ще си легнем!" -
погледна я над очилата нежно.
"По цял ден тук самичка ти е скучно. ...
От края на земята ме повикай,
ще дойда още с първите лъчи,
или за мене вятъра разпитай,
при теб ще бъда рано - призори!
Сама съм и така ми се говори, ...
Ако поискаш да поплачеш някой ден,
не му мисли и обади се ти на мен!
И бързо ще забравим спомена нелеп,
защото ще поплачем двамата със теб.
Ако поискаш да избягаш някой ден, ...
Магията ражда остарели любови
с цвят на прах и зажаднели зелени простори
за смях и малко страх, окъпан в мрак,
препънат ад в сърцето ти от пристани...
Звездите капят по море от чувства. ...
Понякога се случва да избягаме
на чувствата в поредния завой
и любовта си безпощадно да разкъсваме,
безмилостно във темпериран строй.
Понякога се случва да мълчим, ...
Отива си този ден, в миг си отива.
От случки, от думи, от вик наранен,
от клади, от упреци той изгорен,
обръща гърба си и бавно се скрива.
Оглеждам за него, смълчана до залез, ...
Да бях аз топло повейче на вятъра
засвирило в клонаците разлистени.
Люлеещо на времето хамаците
по жиците в следобеда провиснати.
Сред тихия жужеж на насекомите ...
Нощно време от възглавницата ми никнат зюмбюли.
Обгрижвам ги – поливам ги редовно. Със сълзи.
Сутрин ги няма. Нося ги в очите си. На влажно.
Само ароматът им не мога да скрия. Издава ме.
Как все още тъгувам по онзи, един незабравен е. ...
Душата ми е, като нощна птица
и в клоните на чувствата се скита.
И знам, че тя – на тънката ми жица,
за името ти и до днес ме пита.
Аз името ти вече го забравих ...
Понякога привиквам да те няма,
не те и търся в спомен уморен,
заривам въглените си в дълбока яма,
не искам да изгарям в този ден.
Понякога привиквам да не страдам, ...
Ела!..С отворени обятия!
В нашата вселена чудна.
Заради тебе измислих всичко ново.
Няма слова! Има само прегръдки!
Няма тъмнина, само греят звездите. ...
Омръзна ми вече от писачи, поети,
стъпили на динени кори,
дето лъжат в рими, в куплети,
стари и млади и себе си дори!
Омръзна ми вече от патриотари, ...
Заплетен сноп от слънчеви фотони,
проникнал надълбоко в първичната тъма,
опарил чувства, надълбоко скрити в спомена
и провокирал чистата душа.
Разпъната от недоверие по пътя си ...