Когато човек започне да се самозабравя
и го прави по екстремалния начин,
когато за човечност захвърли всяка представа,
значи, че по лошия начин в дълбокото е нагазил.
Мисълта за пари, коли, за дворци и за яхти, ...
Самотно ли си, ей, море,
тъгуваш ли за веселото лято?
Как в теб се вглежда ясно, слънчево небе,
лети спокойно птиче ято.
Как рано сутрин се събуждаш ...
Простих на всички, но на теб
простих болезнено и щедро.
Обърках със сърцето буца лед.
Простих си, на деня аз гледам ведро.
Вървя и знам, че всичко е напред! ...
Малка схлупена къщурка
сълзи от смях заключила е вътре.
Тичат там, закачат се със смехурко
радостни живуркат в тясната которка.
Една сълза намери ключа за вратата ...
ИГУМЕНЪТ НА РАЯ
… някога, когато бях по-млад, по-красив – и някак си по-умен,
вярвах в Божията благодат – в някой манастир да съм игумен,
щом пропеят Третите петли, да отварям портите на храма! –
да ви срещам със добре дошли! – пък и друга радост да си нямам, ...
...И лампите се будят все по-рано –
дежурни са, когато няма слънце.
Готови сме за старта. Ето плана:
шейната ще лети в посока тъмна.
Присяда старецът, разплита си юздите. ...
Една женица млада - покрита цялата с воал,
изпросена монета, там - под дрехата си скри.
Тя бе творение създадено от шепа тъмна кал,
за рожбата си просеше пред райските врати.
Добро да вършат, ангелите бързо я подминаха. ...
Когато песента на цикадите засвири,
тръгна по нечии дири познати.
В спокойствие, ти в тревата потъна,
а къщата в жегата спретната рязко подгъна.
Остави си вещите скъпи, ценни във нея, ...
Тази страна на медала е дяволски тежка.
Колко надежди погреба, усмивки смрази.
Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.
Но не пропусна целта, всичко живо срази.
Пàри до болка и с времето се окопава. ...
БЛАГОСЛОВ
… каквото ми е дадено от Бога, със него си живея цял живот –
торба със рими мъкна в изнемога – и сигурно изглеждам идиот?
Във всичките възможни психиатрии ме вписаха в графата „Много луд!“
А аз в кълбо надежди необятни търкалям се във бездни черен студ. ...
Такава съм. Не спирам да греша.
Обръщай гръб и тръгвай. И не питай.
Обет си дал, но беше в младостта.
Света вода не станах ненапита.
Загубих си невинната страна. ...
Правосъдието куца, много е кът,
затова мошеници, за пореден път,
дошли у нас, незнайно от къде,
един да лъже, друг да краде.
Тайно са пирамида построили, ...
Към Коледа отново в мене ври
желанието в дрешки на Снежанка
да си облечена пред мене ти,
една мечта в мечтите мъжки ярка...
И аз червеното ти облекло ...
Всички мои прегради аз зная отново-
само с стих,само с дух,само с воля,
ще издигна по-здрави и от твоето слово-
вероятно,защото го мога.
И дори да си вярваш, ...
Изпращам и тази поредна година
и пълна е моята чаша пак с лед –
сипѝ ми догоре да пия за теб!
Усети ли ти как набързо отмина?
Какво ще започнеш начисто от утре? ...
В едни зимен ден ... или Първият зимен ден на 2024-2025 година
/ откраднато от Нета,... от неизвестен поетес /
'' Тихо си сипах ракийка една
галено шипе гърлото тя...
Бавничко на плота режа мезе ...
реката бяга
между двата си бряга
стои си все в плен
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема „София Филипова” 2024 и не спечели награда.
Аз пак съм тук, защото обещах ви.
Очички любопитни в мене гледат.
Те в пясъчника скочиха със щастие,
но накъде ли трябва да поемат!
– Заоблен си и лесно се търкаляш, ...
Грешките – те са нашите вечни уроци,
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
Дъждът от снощи сам се укроти…
И Облакът си пръсна козирката,
зад хълма, край смълчаните скали.
Сред глухите въздишки на тревата…
Зората се показа – изведнъж ...