Земята бих могла да преобърна,
небето бих обсипала с звезди,
преплувала бих смело океана,
за да ти кажа: О, Любов, прости!
Прости нам, людете невежи, ...
Пясъкът беше още мокър, вятърът резлив,
а вълните, както винаги след буря – на верев.
Утрото, така лабилно с пурпурния си изгрев,
пак ме изкуши да насоча критично обектив.
В онзи ден, морето беше до съм коленете ...
В УСТНИТЕ НА ЗАЛЕЗА
Във устните на залеза проблясва,
слънчев сноп последен светлина,
след малко натъжена тя угасва,
реверанс, за да направи на нощта! ...
Пред мен голям и шумен водопад
земята разлюлява с тежък хлад.
Над него фината мъгла се носи,
плод от сблъска на хиляди въпроси.
Живот дала му реката пълноводна, ...
ПО ХЪЛМА С ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... към мен ли есента върви с нацепени от път обуща,
по хълма с жълтите треви за мен ли вятърът се спуща,
за мен ли с крушово листо свисти дълбокото усое,
заради мен ли току-що отрече Господ всичко мое, ...
в памет на...
Стоя на брега и вълните ми напомнят:
има и тъга, но има и любовна памет...
Срещна любов, тя наистина ти повярва!
Всеки тих зов, не търси сезонна врява. ...
За какво ми са дните и нощите, хайде кажи ми,
моят стих денем пес е, а нощем е звезден пастир,
не опазил от зло дребнотемие нежните рими,
изгори си словата в последния слънчев надир.
И пред залеза само за миг или два коленичи, ...
Аз знам че всеки носи своя кръст…,
но дръж ръката ми по пътя.
И щом превърна се отново в пръст,
с любов помни ме ,не със мъка!
Прегърни ме пак докато заспя… ...
ЕДИН ЗАБРАВЕН РОБИНЗОН КРУЗО
... в бавното стакато на дъжда,
в бризовете – метнали драперии,
вейвам си ваджишката брада! –
помниш ли ме? – твоят мил Валерий. ...
Такава болка… как да я поискаш,
изтръгваща от корена сърце…
оголила ни нишка подир нишка,
разкъсала вселената на две.
И всяка част е до безкрайност сложна, ...
Невероятното извира в нас,
в образи, с мисли и чрез чувства.
Изгаряме от плисналата страст.
Превръщаме и спомена в изкуство.
Обричаме. Отричаме и любим. ...
Моя любов, несъвършена и трудна…
Знам че носиш в себе си рани безчет…
Ала ти,мечтите ми, някак си сбъдна…
живота ми странен, постави във ред…
Знай, не са ми нужни цветя всяка вечер… ...
Все повече се сприятелявам със самотата,
безболезнено разсъблечена в тишина...
вместила ме в житейските си системи
неусетно придобих навика, да бъда сама.
Свободно разтворена в своите мисли ...
В гората има слънчева поляна.
Пътечката към нея Лиса хвана.
Извади тя от джоба зряла круша
и в песните на птици се заслуша.
Чирикаха, бърбореха си весело. ...
Трибуните се давят от възторг
със очи прицелени в небесата.
Там тялото на Слънцето виси
и след миг ще погълне Земята.
Оркестър някъде ще свири"туш"! ...
Не изпускай моментите в живота
Те ще ти бъдат завивка в нощта
Когато, като изсвирена, последна нота
Приключиш някога това.
И всеки спомен ще е книга ...