Съблича се тайно залезът в здрача,
бавно изгрява звездата отвън.
Хайде, кажи ми сега, познавачо,
дали е реалност или пък сън?
В снежните улици тихо закрачи ...
Декември е уют, кори от портокали
пламтящи свещи и червено вино...
вълнен шал и плетени чорапи..
мелодия от тихото пиано
Декември е и грижа и внимание ...
ЕДНО ДОБРО ДЪРТАЧЕ
… не съм забравил как се диша чисто, какво е да не мъкнеш тежък грях –
в душата ми търкулна Бог мънисто! – с туй камъче два века преживях,
дъртаче – на седемдесет години – но все трептулка в мен едно дете,
за мен дори и пукнат лев не чини какво светът си мисли въобще, ...
За този свят, повярвай, ми е жал.
Души? В пилати? Камъни - корави.
От опит знам – веднъж те е предал,
по-късно с удволствие го прави.
И всеки бог е. Даже всемогъщ, ...
Сто ризи си изплетох от коприва,
посипах си главата с пепелта,
която лудостта ми да прикрива,
затъпках яростта си под пета.
Ти преживя сърдечните блокади, ...
Портокали, мандарини с корички миризливи
връз чугунения калпак на бумтящото чудовище.
От сръчни пръсти тиквеници се навиват,
тавите пълнят се във фурните чутовни.
Дядовците се засмиват дрезгаво и шумно. ...
Мальовица качих на три мастики!
Претрепах се идиотски, но уви,
издухаха ме рилски самодиви,
тръбата им със лифт ме извиси!
На гроба Дънов съм без бели братя, ...
С две прашинки любов залепен е денят,
тъмнината отвънка е бяла,
сто снежинки по клоните тихичко спят,
а луната зад хълма избяга...
... Не пресмятам живота, той сам се дели́, ...
Какво за прошката? Нима не ти е лесна?
Като последен фас за стотен път.*
Като поука на прочувствена пиеса.
Като живот, измислен в детски кът.
Какво за прошката? Сам виждаш, че е проста: ...
Преструвката прескача пропастта,
на бездната ръката й е дружка.
Не е съветник верен на честта,
а е метеж, притихнал пред вихрушка.
На нея й приляга да е част ...
Отново Коледа на прага чука
и свети Новогодишната елха:
Ето, че организирахме се за Коледните ни тържества!
Отново грим, прически, токове големи,
а може къси рокли, с голи гърбове ...
на Катя Динева
Заставаш като пред разстрел.И камерата се прицелва в теб.
В един безкраен тих предел трябва да отговори съвестта ти!
И въпроси с куршумен картеч пробиват наранената ти душа...
Нима в такъв слововъртеж истината ще тръгне боса и пеша? ...
Помагач съм на мама от рано зарана
и разстилам тестото с точилка от бук,
а покривката коледна – вече застлана –
предусещам подарък задава се тук!
Как ухае на мед и канелени сладки, ...
СТИХОТВОРЕНИЕ, ПАДНАЛО НА БОРДЮРА
… понякога присядам на бордюра със третата си биричка в ръка
и гледам как градът край мен се щура, и Времето тече като река,
а върху мен се свлича листопадът и аз съм никой в падналия мрак,
в мен рой надежди всуе си пропадат, че някому ще бъда нужен пак – ...