Poetry by contemporary authors
"Продължение" на първата ми книга 🇧🇬
не знаела на кой е свят,
но помощ лекарска не щяла!
Ни „Бързата” да призоват!
Объркани били край нея, ...
Миг на липсата ми 🇧🇬
Сякаш десет ножа се забиват в пръстите на ръцете ми.
Разрязват ме чак до сърцето,
а там издълбават името ти.
Тялото ми се олюлява и пада безпомощно на пода. ...
Свободни...? 🇧🇬
Всички сме свободни.
Идва нов цар.
Дали, сме свободни...
аз не знам.
кефайку 🇧🇬
за да има къде
вятърът да лудува
Ако всички лястовици бяха бели 🇧🇬
щяха ли надеждите ни да бъдат смели?!
Ако всички приказки свършваха щастливо,
щеше ли приказното да е толкова красиво?!
Ако всички поетични стихове имаха рима, ...
Труден път 🇧🇬
Да търсиш сигурност в живота.
Да бъдеш единствен докоснал сърцето.
Да обичаш ръцете топли и нежни.
Трудно е да вървиш в пътя осеян с грижи. ...
Несбъдната ледена кралица 🇧🇬
пових ветрове от кънтящи отсъствия.
Когато е трябвало да топлят ръцете ми,
съм гледала в празното как вратата се люшка.
След нечии думи попадах във Ада, ...
Sleep Well You Little Kids
With tears shedding from your lids,
In ages humans bow to gold,
Sleep well you little kids!
Perhaps you didn't reach the coast, ...
Днес пак ще вали 🇧🇬
е една малка история
на тъмните ми самотни нощи
на облачните ми безвремия
на липсващото ми слънце ...
Път 9 🇧🇬
вървя по моя друм,
вървя към залеза на деня
и тогаз чака ме съня...
Без крясъци и злоба ...
Засаждане на дивеч 🇧🇬
но тя пръстта пробива
и стебло оформя.
Разлиства клонките.
Сдобива ги с пернати същества ...
Не сега 🇧🇬
на замръзналите водни капки
блести в забързания свят
какво ли би било
ако ...
Визуализация на аромат... 🇧🇬
Ухае на Любов. Ухае.
Ухае на напита стомна.
Мома ли беше? Дявол знае.
Александър Белчев ...
*** 🇧🇬
на Рождество Христово! -
Душезарево!
...........................................
Рождество ...
Страх 🇧🇬
Страхувам се, самичка да си лягам
и да заспивам под студената завивка.
В съня, ръце към тебе да протягам.
Да се събуждам сутрин, без усмивка. ...
Поема на тъгата 🇧🇬
времето на празничните дни
и няма го моментът, в който като Феникс,
като нов живот сред буря ще ме възкреси.
Отиде си загадъчното утро ...
Комети 🇧🇬
Нали живеехме в едно сърце,
взаимни бяха и мечти, и чувства,
летяхме, сплели своите ръце,
творяхме заедно едно изкуство?! ...
Някой 🇧🇬
Но, ако си тръгне някой ден,
по-добре
не спирай, а го остави да го направи,
а ако ли пък се върне, ...