Колко дълго към теб съм пътувал,
колко дълго към теб съм вървял,
колко буйни реки съм преплувал
и на твоя праг морен съм спрял!...
Като въздуха теб съм жадувал, ...
С усмивка сутрин се събуждам,
защото, някъде там съществуваш.
С усмивка и кошмарите прокуждам,
очаквайки в съня ми да доплуваш.
На слънчевия ден, усмихвам се интимно, ...
Дотолкова ми е, като живот без пазва
за счупените ми настройки и сетива,
ако сега в една прелюдия не влезна.
Оставам си бездомна за света...
Измислени ще си останат пътища ...
Влизала съм в животите на много хора,
оставала съм там за ден, за два.
Била съм някога за някого опора,
а след това съм се превръщала в следа.
Блестяла съм, като звезда в очи красиви. ...
Не мога да обичам наизуст.
Отдавна съм със себе си наясно –
раздавам се. Не чакам хлевоуст
да мери широтите ми натясно.
Не искам да ме съди някой лош – ...
Пак ми липсваш и пак те жадувам,
мое силно, горещо момче,
вместо с тебе с тъгата флиртувам
и изгубвам се в нея... дете.
И пътувам през твоите мисли, ...
Днес бил празник на чая.
Искаш ли пак да пием чай,
ароматът ще бъде от влюбени билки,
цъфтяли сред болка, тогава, през май,
но корени вплели в жизнени жилки. ...
Когато във душата ми е пусто
и цялата съм мрак, и тишина,
когато ме скове самотно чувство,
и в погледа прелива празнота,
когато съм изгубена, не вярвам, ...
Казват, свършвай с детските мечти.
Светът е истински и за големи.
Лекомислено е малките деца да следваш.
Мечтата за небето е илюзия...
Летя си с моето хвърчило, ...
Нощта е само някаква си пауза,
разделяща една прегръдка с друга.
Луната бе изпълнена в очакване,
захранвана от нечие безсъние.
Броейки часовете по звездите, ...
Кога си слязъл на брега, моряко,
и в цели дни, и вèчерите яко
прегръщаш тайната любов безгрижен?
Живота си живееш непрестижен...
Сега престоят на брега ти свършва ...
Всеки гледа другия, а себе си не.
Всеки го е страх от провал, но всички сме под едно и също небе.
Важни са за теб славата и парите, а любовта в прахта угасва.
Егоисти и лицемери със злобата се срастват.
Справедливост няма, почтеността е непозната. ...
Един слепец проклинал тъмнината
и всеки ден посрещал разгневен!
Оплаквал се от всичко на земята,
не знаел, че е в своят собствен плен!
Но на света се зародила светлината ...
Сълзи попиват в грозни руини.
След огъня, тревогите витаят.
По празниците - тостове с беди.
Ще дойде ли на ужасите краят?
Проклети ли сме, Боже? От кого? ...
И в края ще те чуя като глас,
от който аз в небето ще се случа.
Защото, Боже, в сетния ми час -
греховете ще отмия в твоя ручей.
А после ще засветя във дете, ...
Усещам те, във мен си тук сега.
По устните ми дебнеща целувка.
Дали си тръгвал някога, не знам.
Годините изтриват всяка стъпка.
Но не и дълбините на кръвта, ...
Над Лутън е надвиснала мъгла.
До полета остава много време.
Как искам още малко да поспя,
но мога само малко да подремя.
Студено е. Главата ме боли. ...