Полагам и поредното парченце
от пъзела на личната съдба.
Нареждам ги едно до друго всички,
така че да покажат същността.
Частици те са коренно различни, ...
Вярвам в себе си...(вече)
Вече са ми казвали, че не ставам за нищо
и че въздухът, който дишам ми идва в повече,
приковавали са ме между стената и меча-
бях загубила дори, желанието си да плача... ...
Ти си идеята фикс на сърцето презряло живота,
илюзия опънала шатър върху пустиня от дни,
патерицата крехка на душа примирена със свойта сакатост,
два спусъка -
хладен отблясък ...
Под дънер кух, изяден от отлитащото време
Студеят трупове бездушни в заранта.
Свободни от живота, със усмивки, без едничко бреме
Но олекнали, без дъх и без душа.
Пръсти вплетени, превърнали се в сухи клонки ...
Надзърнеш ли в очите ми за миг,
ще видиш вътре цялата вселена.
Да, зная, че са просто две очи,
и че са някак тъжно уморени...
Но ти все пак опитай, погледни. ...
И що е тъй красиво, ако не е любовта?
Що е тъй жално, ако не е самотата?
Що са двама души дето наричат си дори смъртта.
А от любовта си дето зрее, двамата са разболяха.
И с любов дарени си отиват, мигом от земята. ...
Прости, любов, че от началото не те познах,
прости, любов, че твойта сложност не разбрах..
Но ти навести ме още като бях дете,
и да те изгубя, без да те познавам, никак честно не бе..
Всеки път щом искам да те обичам, ...
Бъди тук, в есента, след птиците,
забрави чуждата, зелена градина,
а мечтите си остави на митниците
и остани с мен – сега и догодина.
Щастието е бялата, студена зима, ...
Отминаха дните на жадни целувки
и вечери нежни на страстна любов.
Далечни ни бяха и всички преструвки,
играта на думи със привкус на лов.
Замесвахме често и други в проблема: ...
В предверието на царствени грифони,
в бърлогата на непрогледен мрак,
в ушите ми се гърчат саксофони,
и в теб съм пак и пак, и пак...
Втъкана в канибалската прегръдка, ...
В сламена плитка сплетох косата си
и слънцето в купчинката слама заспа.
Вятърът коцкарски ме загледа
и с роклята ми майсторски заигра.
В сто пеперуди се превърна душата ми ...
Светът да бъде слънчева поляна,
небето да е синьо всеки ден,
да няма мъка по земята разпиляна,
към светлината да е всеки устремен!
Да има вяра във очите на децата, ...
Отпих. От силата на смях.
От повика на детската ми грешност.
От болката на чудния ми свят.
Останала във пръстите човешки.
И стих. Изрони се от тях. ...
Днес светли свещи смело догоряват.
И празник е за тебе и за мене.
Ръцете ти раздялата стопяват
напук на всички плачещи вселени.
Танцуваме. Частица съм от тебе. ...
Аз не питам
Аз не питам и не искам да знам
дали моята обич за тебе беше храм.
Дали грях не е, че твоите стъпки аз догонвах.
И с този бяг не ти помогнах. ...