ЛЮБОВТА НИ ЩЕ ГНЕЗДИ
При Залеза Небето се подпали.
Денят завърши своя жизнен път...
Последен поглед към света отправи,
изгуби багрите и свойта плът. ...
Не е реално всичко, което ми се случва
и тази болка в душата ме разкъсва...
дали сърцето пак ще издържи не зная,
да защити отново любовта си...!
И се завъртя светът и ми се вие свят ...
Безсънна нощ след тежкото ти „Сбогом!“
А на небето хиляди звезди блестят…
Но без любов аз как ще бъда с Бога?
Годините без теб ще отлетят…
Безсънна нощ! Притиска тъмнината ...
Помни, помни, че в теб внезапно влюбих се.
Вярвай, моля те, в надеждата ми пръстенче.
В различни облаци расте едно присъствие,
надеждата ми в тебе се разпуква...
Вярвай, моля те, във всеки минал миг ...
Нагарчат дните. Устните пропукват.
Изпръхва влагата. Търкулва се мигът.
Преди да се отрони трябва да се върнеш.
Назад, назад, тъй както умолява песента.
Но ти не си Калина и не си мома, уви. ...
Една мечта поражда често болка,
любовта без огън ще я изгори.
Въртим живота като безконечна ролка,
сърцето няма, няма да ни заболи.
Една мечта отлита на далеко, ...
Реши и тръгваш. И ми става тежко.
Сама поемаш пътя си натам,
а аз оставам невъзможно сам
в това безлично общество човешко.
Усещам: срещу мене идва есен ...
Огън ли пак любовта в мен подклажда,
рови в жарта от забравена страст?
Малкото птиче в паун ли преражда,
кръгъл светлик се усмихва без глас?
Ято от чувства отново долита, ...
Как е тъмно сега... От сълзите студени на Мрака
си забърквам любовен коктейл. И го пия на екс.
И не чакам ръцете на Слънцето. Нищо не чакам.
Просто... зная! - че Утре ще бъде по-светло от Днес.
Всяко пролетно слънце... наесен почива зад хълма. ...
Както свети Слънцето чудесно в небесата -
нека да са топли, мили, слънчеви децата!...
Както скъпоценен мед събрали са пчелите -
тъй да си събирате храната и парите!...
Колкото са белите, красивите снежинки - ...
Морето прелива, но всичко е наред.
Морето бушува, но ще се оправи.
Морето тъгува, но ще се справи-
моряците го придружават,
ала се чувства самотно... ...
Аз не мога да бъда съпругът ти
в телефона ти ровещ се нервно.
И на кротък агнец се преструва,
а умът му се дави във черното.
И не искам да бъдеш слугиня, ...
Помниш ли, когато под цъфнала вишна
мечтите разказвахме като приказка чудна
и мъката беше напълно излишна,
а самотата бе блудница мудна...
Помниш ли стария, бързия джаз, ...