Poetry by contemporary authors
Там 🇧🇬
аз не мога да предам –
както малката пчела оставя
капчицата в кошера голям.
Всичко, дето съм събрала, ...
Привидение 🇧🇬
Ти си нощно привидение,
притихваш в гъстата мъгла,
дивно сладостно творение
изваяно от Божия ръка. ...
Докосната от Бог 🇧🇬
огря ме светлина от най-прекрасна краска,
обля ме със спокойствие и любов,
погали ме със нежна ласка.
Помилвана от най-великия Творец ...
На Московския Държавен Университет 🇧🇬
Сталинско здание с шпил от метал —
замък на злобен вълшебник —
в него съм учил, творил и мечтал
осем години безценни. ...
Зимен уют 🇧🇬
коя съм, къде, защо и колко още,
по стъклото вън снежинки чистя
и се радвам, че падат и нощем.
Декември скоро почука на вратата, ...
Сине мой 🇧🇬
Сине мой! Не ме съди чак толкоз строго.
Дадох ти толкова, колкото мога.
Не бих и помислила да си ми благодарен.
Поех си живота, като бурен попарен. ...
Луните в живота ми 🇧🇬
Вечното отричане на зримите неща
нашепва за отчаяното ми безсилие,
но надеждата е пак с мен на среща
и предлага "спасително" примирие. ...
Залогът за целта, повярвай, струва 🇧🇬
Възседнах си мечтата като кон.
Пътят кален се превърна в царски.
Седлото беше царският ми трон.
Посрещах всяко утро със усмивка. ...
Усмивката 🇧🇬
Омръзна ми от тази сухоежбина -
сухари обикалят покрай мен...
Усмивката ми стапят своевременно –
щом само ги погледна! ... Всеки ден! ...
Виновен без вина 🇧🇬
между врагове и свои,
признах си всеки грях
а повечето даже и не бяха мои...
Така е устроен света - ...
*** (пясък от думи) 🇧🇬
пясък от думи
погребва тишината
защо го прави...
Усмихваш се... 🇧🇬
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш, ...
Вяра 🇧🇬
скрита зад много измами.
Има една надежда
зад лабиринта от грешки,
има една посока ...
Вместо огледало 🇧🇬
Четирилистни рубаи ме карат накрая да започвам отначало,
а щом реша, че Музата ще хвана – перото ми го няма – чудо цяло!
Дали небрежно нейде съм го бутнал или коварен вятър го е духнал?
Ще трябва пак да почвам отначало с Димитър Милов вместо огледало.
Нощно кормуване 🇧🇬
Светят фарове, иначе тъмно е като във рог
и броят наум гумите дупки по пътя. Двигател
смесва равно бръмчене към радио в тих монолог –
на безсънни самотници вечният предан приятел. ...
Прераждане отново 🇧🇬
и иска вече свобода.
И то - сърцето - се предава
за чаша ледена вода.
Душата в плътската коруба ...
В ритъма на сърцето 🇧🇬
Душата ми отново е сама.
Тялото ми - кухо.
Всичко, що ушите чуват,
скриват тихо под сърцето. ...