(На Давин от момичето, което ти забрави, но не успя да счупиш)
“Ръцете ти ме галят толкоз нощи
и питам се със страх: "Кървят ли още?"
Ах, потърпи: бодлите бавно падат.” Д.Дамянов
Косите ми - от тази обич гъсти ...
Тя идва бяла в цветната си дреха,
със аромат на здравец и на дрян.
И птици ниски шалчето ù взеха
и го развяха да не стане зян.
В гърдите ми сърцето се обърна ...
Това ли ще съм аз, самотница във мрака?
Да покретам, казваш, малко по мечтите си...
Усмихваш ли се ти, понеже съм си палава
и вярвам в разни глупости и недомислия...
Ще бъдеш ли луна? За тихия ми зов, ...
Красиво цвете, срещнах те в гората,
а беше пълно с други, като теб,
защо посегна ми към теб ръката,
да скърши тая връзка със земята.
В дома си бързо те отнесох, ...
Когато дойде Краят…
Все някога при мен ще дойде Краят,
но той едва ли с нещо ще ме изненада.
Аз вече неведнъж съм бил във Рая,
познавам и отблизо ужаса на Ада. ...
Притискал ли си с ръка очите си,
от страх че сълзите ще паднат и ще отекнат?
В чужда вселена се рееш, няма място за теб и...
липсва стон в огледалото,
отражението мълчи като струна ...
Аз толкова далеко хвърлих си сърцето,
душата много, много ще боли.
Не плюйте моля ви в лицето,
любовта в мен нима ще изгори?
Не стъпвам Аз в отъпкани пътеки, ...
И сякаш върху мен потича дъжд,
но не вода - порой смълчани думи...
Докосват плавно, галят хладно, изведнъж
разстилат плътните воали помежду ни.
И сякаш времето е спряло и вали, ...
Не ме познавате, не ви се сърдя,
отдавна всеки гледа само в себе си,
открито заявявам, аз боля,
когато се почувствам непотребна.
Наивно боря се със разум. ...
Без да съм те срещнала се влюбих,
без да съм те виждала те заобичах.
Много щастие по пътя си изгубих,
много болки и вини до днес отричах.
Превръщах се във вятър лунен, ...
Не искам да си отида набързо
като полъх от среднощен бриз.
Като речните задъхани бързеи,
като от календара откъснат лист.
Може пътека да не прокарам ...
И думите през зимата горчат.
След полета на златната ни есен.
Посърнаха душите ни в студа.
Навярно с теб забравихме да сме човеци.
А споменът отдавна не тупти. ...
Поетите са нежни романтици.
И могат от мъглив и скучен ден,
със две-три думи (истински мистици)
да нарисуват необикновен.
Поетите си падат по девици ...
В зелена поляна, от пролет люляна,
налитат пчелите на утринен цвят.
Събират прашеца - кръвта на цветеца...
Основна радост на целия свят.
Ухае тинтява и лъч ме свестява ...
Разплита се дървото на страха,
шуми във вените тънеещи до болка.
Ти търсиш само трайната стреха,
а любовта - последната си обиколка.
И може би така е най-добре. ...