Открих се пред теб.
Гола, неподправена, със сърце от лед.
Че твоето е по-студено убедих се
и да търся любов в теб уморих се.
И двамата сме безсърдечни, ...
За да е жива България
Дарил ни е Господ с прекрасна земя,
дарил ни е с кътче от Рая-
с море, с планини, с плодородни поля.
Друга такава земя аз не зная. ...
Обичам да се вглеждам във небето,
да гледам облачния летен шарж.
Картините му аз приемам със сърцето,
от детството аз правя този стаж.
Рисунките във синьото са черно-бели, ...
Блян за Козирожка
Очи затварям - виждам те на живо -
със устни тънки, рязко очертани,
със темперамент, но ненатрапчива -
любов и строгост във едно събрани. ...
Намерих те в един дъждовен ден.
В гората до едно дърво – самотен.
Изви глава и впери поглед в мен.
Угаснал поглед, в сълзи потопен.
Поспрях за малко…миг от вечността. ...
ПРОПЪДЕНИ УСМИВКИ
Кажи! Как залъка си да преглътна,
когато има мъка по света!
Когато в облаците птицата замлъква
и някой, някъде се бори със смъртта! ...
Ако е така, нека сутринта идва бавно...
Ако е така, нека сутринта идва бавно, бавно, бавно...!
Ака е така, нека върху дъха ни да не пада късче светлина...!
Ако е така, нека сутринта идва бавно, бавно, бавно...!
Ака е така, нека времето спре и се чува само тишината...! ...
Неукротим в мислите си на светец,
следвах чуждите дела греховни.
Теглех с пристъп на любов,
чаках доброто в тях да проговори.
Не разбирах, че и аз, и моят глас, бяхме отговорни, ...
МАГНЕТИЗЪМ
Настоящето може и да е съвкупност от грешки,
които тежат и греховно накланят везната,
но жестокостта, дали е плод на ум човешки
или във време последно, е знак от тъмнината...? ...
Помита вятърът пъстри листа,
навред ги разхвърля като малки ята,
не листа, а сякаш отминали дни,
частици от много човешки съдби.
Поспира за малко, вглежда се в тях, ...
Момиче без лице и име беше тя във сивия свят.
Нямаше по-остър нож от този, който Господ ù заби в гърдите,
и пронизващата болка я отрезви.
Искаше животът ù да бъде жив,
но само тя бе божеството, способно да го съживи. ...
Не е тъга това, не е тъга -
ноември натежа като въздишка.
По клоните увисва тишина
и го оплита в меката си нишка.
Не пада лист - отлита крехък миг, ...
Неназовима нощ дойде в сърцата ни.
Не даваме любов. От предвидливост.
Голи зъзнем, стаени в самотата си-
свидливо скрили сме и двете ризи.
Мерим улиците, молим се за щастие- ...
Не съм жена!
Посветено на убиващите сърца
Обичаш да ме слушаш, когато говоря като теб.
Споделях, а нарече го... опяване!
О, няма да ти драсна и един излишен ред. ...
Злото навлезе във живота ни
решило до край да сломи смелостта.
Откъсна плода от сърцата ни.
Душите обви с непрогледна тъма.
Оголи зъбИте вампирските ...
Обичам те, защото си единствена -
хълмиста и зелена планина,
с бял бор навсякъде обкичена,
към Рила впила взор в далечина.
И аз - самотен пътник те преброждам, ...
Върнах се, но теб те няма на балкона,
не чакаш, там, както преди своя внук,
а тръгнах и на време натиснах бутона,
ала часовникът ти беше спрял дотук.
Кой път да избера, за да тръгна натам, ...
Кофти тръпка... /За кОнкурса – „Въздишката на ЛюбоФ Френска”/
🇧🇬
Стоя си на бара и пуша цигара.
На стола съседен сяда пичага.
С усмивка лукава, коса русолява,
чаша с лимонче любезно подава.
Жената във мен наперва се гордо. ...
Животът е дъга със сиви очертания.
И дните пазят нейните контури.
В небето нощно скрити са послания
под звездните искрящи абажури.
Ала на сцената все пак се спуска тихо ...
Рождения ти ден не ще забравя
Рождения ти ден не ще забравя -
към теб ме връща вечно памет гузна,
щом паднал, трябва пак да се изправя,
макар и понатъртен и охлузен. ...
На кого да се оплача
Не знам сега кому да се оплача,
че хората, към своя край вървят.
Най- глупаво, към Пропастта се влачат.
Защо избрахме пагубния път?! ...
Дъждът не мокри истинската същност
на моето присъствие в света.
Той тялото ми с мокрота прегръща,
но не прониква в буйната душа.
Отвътре съм горещ като камина, ...
Тази любов, пазех я за теб...
Тази любов, пазех я за теб и винаги ще е така
Преди я пазех, сега я пазя и ще продължа да я пазя
Защото сърцето ми го знаеше, че ще те срещна, макар да губех вяра
Знаеше го, знаеше всичко, макар разума да не спря”Не”да повтаря ...