Poetry by contemporary authors
Събранието на жените 🇧🇬
След пет часа, на пътя са жените
на сладка приказка и хлад.
По-леки са така горещините...
Това съм виждал аз и като млад. ...
Рицар 🇧🇬
Рицарят горд е малко остарял,
Истината за Живота осъзнал,
под шлема тук, там побелял,
под ризницата малко понадебелял. ...
Въпроси 🇧🇬
защо е тиха,мрачна и студена?
Дали защото е различна,
или е със сълзи напоена?
За мрака мислил ли си тайно? ...
Зима 🇧🇬
и плаче с уморени очи есента...
Когато е предснежно студено
и вън на дим и огнище ухае ...
Тогава ми се приискват пчели ...
Преоценка 🇧🇬
невзаимна любов, неродено дете, неудачи,
след стремителен полет в сияещите висоти
да се бухнеш в калта, та душата ти да се разплаче,
да откриеш приятел че завист към теб е таил, ...
Студено е, но съмва се 🇧🇬
Най-болезнено е в самота....
Най-горчи след нечие си тръгване.
Най-изгаря есенна слана.
Най е трудно прошка да отправиш, ...
След толкова чакане 🇧🇬
Замириса ми на живот.
Замириса ми на отава.
На трева, в ранина окосена.
Под небесния свод, ...
Що е... 🇧🇬
що свят е днес заизяло?
'Що ли е светлото постно,
за сърце тъй потъмняло?
Що е туй грубо, сурово? ...
Целувката 🇧🇬
разтърси света ми в основи.
Издигна ме над сивотата,
над делнични грижи, тревоги.
Онази целувка, която ...
Рутина 🇧🇬
се боря с сивото на този свят
и той отново ме залива като хала
с дъх мръсен и на лепкав прах богат.
И пак вали ме мрачен дъжд пороен. ...
Божествено число (част I) 🇧🇬
Хлад обвива моето легло
и премрял се питам: Защо,защо?
На кого да кажа, че просто искам да поплача?
Чия душа да тача? ...
Въздишка 🇧🇬
Ти моста на надеждата недей изгаряй, остави я да свети тя в ноща.
Понякога хората потъват, забързани във утрешният ден.
И забравят вечер да целунат любимия за тях човек.
Но скоро ще се върнат уморени, с посърнали от студ лица. ...
Толкова близо, а всъщност толкова далеч 🇧🇬
ще ме чуеш, ако изкрещя името ти.
Ако те погледна - ще разбереш колко ценен си за тази душа,
ако можех да говоря с теб - щях да обясня колко те обичам.
Колкото и да чакам очите ти да ме взират с любов, ...
Спомен в късчета лед 🇧🇬
тежки стъпки на мъж подир него…
И снегът изведнъж, спрял да пада с респект,
пред небето повдига завесата.
Плисва в миг светлина, от гласчета безброй, ...
Ако някога се преродя 🇧🇬
пред стихията на живота.
Безсилна е магията бяла
да укроти звяра в човека.
Щом приземен в тяло ...
Миниатюра със свещ и въглен 🇧🇬
Върви, върви, върви, мълчи,
че жал ми е и за тебе, и за мене!
Нашето небе заслон за белите души и
светлите мечти е. Без колебание бъди, ...