В Светия Дух единствено живееш.
Останалото грешка е на Бога.
Тя - смъртен враг - сърцето ти владее.
Вградена в ириса, душата изнемогва.
Животът е измислена реалност. ...
Затворница
Следобедът тихо мълчи, прорязан от шумове разни.
Самотна си мисля за теб и чувствам се странно напразно.
Реших да обичам... И да, тъжно е...
Но тъгата е с особена празност. ...
По палубата на деня блестеше слънцето –
преливащо от топлина и самочувствие.
Пасатът – заплел се във короната
на настъпващата привечер –
оплиташе възлите, наслаждавайки се ...
Униние
Летаргия гази душата, тя плахо мълчи,
забравила полет висок и отминала слава.
В главата сънлива идея потърква очи
и гола – във реч не облечена – се излежава. ...
Палачо, не мога и ден да изкарам без тебе!
Върви, обречù ме на смърт!
Не само духовна, не само душевна,
нека язви разяждат плътта,
която така и не милва наяве! ...
За сетен път от свойта всеотдайност
разпадам се на мънички искри
реещи се в някаква безкрайност
от самота на тъжните души.
Оголени от толкова доверие, ...
Дори да свършат всичките сезони
и слънцето жарта си да изрони,
сезони и слънца ще си измисля
и лбовта си с тебе ще осмисля.
Дори небето в дън да се продъни ...
Твоя съм. И не защото си ме искал.
Душа не се дава по чуждо желание,
а когато всичките ти мисли,
прескачат през делящо разстояние.
Твоя съм. И не защото обещаваш ...
Заслушай с във вятъра немирен,
шепти истории от стари времена.
Разказва за девойка сладкогласна
открила извора със живата вода.
Девойката била прекрасна ...
Огледален свят
Усмивка благонравна огледалото показва,
в душата черни мисли, злоба и омраза,
но за тях то няма да разказва,
от стъкло е, ще се счупи, някой му подсказа.
Една голяма любов –
по-нежна от крило на пъстроцветие,
по-тиха от шепот на докосване,
по-кротка от съблечена надежда,
по-трепетна от нощна серенада. ...
РАЗЛИЧЕН СВЯТ
Те са завинаги двама, защото са от камък,
едни пленници волни на изумрудената шир
и тя е техният кристално-пясъчен замък,
в който векове посрещат и царуват в мир. ...
"Тази вечер аз съм хубава!",
както Нети пееше в онази песен.
А ти добавяш "Колко ти е струвало
да ме превърнеш в мъж унесен?"
"Колко лесно само го постигна. ...
Тъй противооблачно целуваше очите ми
и ги рисуваше със слънце в златнорозово,
че аз, притихнала в прегръдките ти скитница,
не търся тази нощ спасение по морза.
Ти ми каза,че не си мъж само за една жена,
думите са тежки,дори от тях ме заболя...
Но въпреки всичко разбирам това,
че мъжете не могат да бъдат само с една!
Прави с другите каквото си поискаш, ...
Няма в нашата родина
достатъчно пари за старци и болни,
но бежанци още таз година
ще храним заради политиците ни безволни.
Те слушат Запада безприкословно, ...
В душата понякога става ми мъчно,
да питам сърцето защо ми мълчи.
Устата да бълва думите злъчно,
В мене човече любов отключи.
Да страдаш от злобните приказки днес, ...
Уморих се от безкрайните думи,
уморих се от празни слова,
уморих се все да те чакам,
уморих се от всичко това.
Уморих се през прозореца да надничам, ...
Кой спря пред бедняка и ритна гнусливо
вонливите дрипи, сакатия крак?
Човекът изстена. А искаше само
да легне на сухо... и мъничко хляб.
Работил бе много и много бе патил - ...
Много късно все заспивам
докато луната стои и ме гледа,
как с всяка изминала секунда умирам
и чакам някога да отида при нея....
Всяка вечер когато си легна ...
Един прозорец свети в мрака.
Застинал силует едва прозира.
Самотна птица изкрещя в сумрака.
Най- тъжните очи в нощта се взират.
И времето самотно е замряло. ...