Ами ако някога смъртта се влюби? Какво би било - любов на смъртта или смърт на любовта? Какво би станало с клетата душа?
Пред прага на бездънната яма
шумно преглъщам сълзи.
Отчаяно стискам ръцете от слама,
а часовникът нервно звъни. ...
Припомни ми кога са си тръгнали птиците
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата.
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна ...
Дъждът барабани по асфалтираната ципа
на гръбначния ми мозък
и се конкурира с точкуването на твоите токчета.
Постелята, в която трябваше да легне есента -
заложих я на покер. ...
Пада тихо нощта и поглъща града.
Светлините забързано гаснат.
Зашумяват листа, сиротеят гнезда.
Вятър роши опърпани храсти.
И така в тишина, на ръба на съня, ...
По стъпките на капитана
Родопа, моя величествена скъпа,
звездите греят над твоите върхове.
Тракия жална изпълнена с мъка
и пее песни за своите синове. ...
В душата си надникнах (плахо)
и очаквах...... да я видя в злато..
На пръсти вървя (по терлици) -
паяжини гледам, не криле на птици
Обхождам я щателно (някак крадливо) ...
Обичам те, все тъй, като преди
горещо мое, чудно морско лято!
В пътеката, по видими следи
от сменящи се багри в планината
изкачвам жребия си – зар не лош, ...
Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
Мисли в махмурлука...
И виното до капка е изпито,
и тръгнаха си разлюляно всички,
а аз размислих се: как много скрито
е- в малките безименни „чертички”, ...
Съществува ли щастие?
Съществува ли щастие или след нов автогол
осъзнаваш дълбоко, отвътре таз истина гола –
риба слузеста че се е скрила във някой подмол,
остра вилица мръвката не, а езика забола? ...
Бях на цигарите в ярема
О, някога и аз цигари пушех!
И каго влюбен бях се пристрастил.
Тогава разума си за това не питах,
а исках със Порока да съм мил! ...
СПОМЕН ОТ БЪДЕЩЕТО
Ще седнем с теб на празничната маса,
две свещи символично ще горят.
Ще бъдеш – както винаги – прекрасна,
и аз това във стих ще сътворя. ...
В очите ми се крият бляскави сълзи,
сини като небето и като океански вълни.
И щом паднат някъде, тогава всичко гори
и вие се дим чак то висини.
И вдига се пушек, а после потъва в дълбините, ...
Сърце от вятър тихо не стои.
Хвърчи, помита, разпилява.
Сърце от вятър не притваря очи,
а хвърля се, в каквото не познава.
Сърце от огън не тлее в самота. ...
Животът кръговратно остаря,
подрежда дните сиви своеволно,
от болка вляво – всичко опустя
в очаквания тъжно-анаболни…
Небето все тъй синьо се простира, ...
Този стих е създаден с много имена, посветен е на безсилието в страданието ми да гледам близък как се измъчва от физическа болка! Но само фактът, че е физическа ми помогна да си я представя... да я откъсна от него дори само в стиховете си! Има ли смелост някой да ми каже, че не съм силна, защото не ...
Рецептата отдавна точна търся,
но няма я дори във чичко Гугъл.
За грозде, портмонето си изтърсих,
цял чувал във кухненския ъгъл.
Известна манджа, а рецепта няма. ...
В плен сърцето искаш да ми вземеш,
душата да стопиш с мрачния си глас.
За роб така ли мислиш че ще ме наемеш,
небрежно да ме хвърлиш като мокър фас.
Прегръдка някаква, после ще заминеш, ...
Ти, която вземаш любовта ми,
обичай го, пази го от злини.
А аз ще го запазя във съня си,
той вечно ще е в моите мечти.
Мъжа, когото исках до полуда, ...