Poetry by contemporary authors
Част от пейзажа в неделя 🇧🇬
Аз може би баланса наруших,
когато пожелах да бъда твоя.
Живеех в приказен и кратък стих –
в потайните извивки на покоя. ...
Cтрахливо 🇧🇬
в сърца живее, крие се в очи.
Самата гладна храни с хляб замесен,
със съ̀лзи и от него ни горчи.
На нея уж човеците се молят, ...
Вечерна молитва 🇧🇬
От други свят ли, Боже, съм дошъл, че ти брутално свлече ме на този? –
захвърли пред нозете ми чакъл! – не стелна моя друм с цветя и рози,
наместо в бяла къщичка от кал да си нареждам цял ден светли думи,
натири ме в Сахари от печал! – да се извъртам в гибли, в зли самуми, ...
Затвори очи 🇧🇬
Сънувай сладък сън,
сън в който аз и ти да сме герой,
да изживеем дълги приключения
и да създадем необятни спомени, ...
България. 9. Ти беше райска градина 🇧🇬
Българийо свята, Българийо мила,
самотна остана без Божа закрила,
дечицата твои далеч отлетяха,
невръстни напуснаха родната стряха. ...
Защо ли 🇧🇬
Със думи да боря,
природни закони,
прилагани тук
от матрони. ...
Страната на розите 🇧🇬
топъл ветрец ни изпраща,
с мъниста в лъчите искрящи
топлата земя е на петна
и в следите на божура ...
Хайку – натюр 🇧🇬
кълца крилата
слънчеви завистта
расте салата
* ...
Фабрика за Светлина 🇧🇬
... аз имам фабрика за светлина – дори и слънцето да не изгрее,
щом изпроводя тъжната Луна, и ще ви плисна шепичка от нея,
и цветето ще вейне венчелист, и мравката ще тръгне да щипука,
светът ще се събуди тих и чист, и нека цял ден бъде му наслука, ...
Там 🇧🇬
и едното е основата на всичко,
отсъства редно и нередно -
само смирение тихичко.
Там, където любовта е цяла, ...
"Метаморфози" (по Филип Глас) 🇧🇬
Седя, мълча, пия…
Сам съм.
Затова плача 🇧🇬
давам всичко,
за да го преодолея.
Всеки ден е борба,
но се надявам, ...
Стиходар за мама 🇧🇬
е на майката лика;
той със святост жива е надарен,
че любов от мама вечно блика!
Жена е тя и Богиня, ...
В обиятията на смъртта 🇧🇬
се прожектира филм печален.
А на лентата е изрисуван гроб.
Аз просната в ковчега,
заради един жесток урок. ...
Надежда за утре 🇧🇬
… било ли е? – или не е било? – дори не се и питам априори –
започнах да забравям всяко зло, което нявга някой ми е сторил,
горчилките до дъно си ги пих и болка – ни една! – не ме изгърби,
опазих чиста мисълта си в стих, далеч от безприютните си скърби, ...
Мама, мама 🇧🇬
бях на двор и играех
ти беше на балкон, простираше
и разгадах, че за обяд излезе да извикаш мен.
Мама, мама, когато не видиш сина си ...
Здравей, живот 🇧🇬
изпълнена съм с грижа и човечност,
ала на крехките ми рамена
тежиш горчиво цяла вечност..
Здравей, живот, нима не ме позна? ...
Реалност 🇧🇬
огъната в сенки и светъл контраст,
пулсът й – лудост и крехка утеха,
взрив от мечти и разбити стъкла.
Тя шепне със глас на надежда и мрак, ...
Оловни думи 🇧🇬
ако си пуснал котва край Неапол?
Красивите му гледки приковават, вкаменяват.
Везувий спи и не е ясно кога отново ще изхвърли лава?
Защо да водиш битки, ако можеш елегантно, ...
Даже камък стихът ми красив ще разнежи 🇧🇬
нощем с вълците вия към мрака бездънен.
Даже камък стихът ми красив ще разнежи.
Няма сили съдбата ми да ме препъне.
Мене халите зли и фъртуни не плашат. ...
Егати краткия Живот! 🇧🇬
… не знам дали животът беше кратък, или аз много бързо го живях,
дали оставих слънчев отпечатък в тефтерите си с рими – шепа прах,
дали в безброй погубени надежди денят ми отлетя си – дим в кюмбе,
наистина ли в дните мои прежни живях щастлив – на Седмото небе? ...
Монахиня 🇧🇬
а може би несбъдната мечта
или жестоко наранена птица
едно е сигурно – че си жена.
Дали във барове или бърлоги ...