З А Щ О ЛИ
Животът е бягане със препятствия,
но не на дистанции ограничени и кратки,
а до последната точка на цялата дестинация,
изпълнена с горчиви падения и победи най-сладки. ...
Като южняк сред ледената зима,
ще те погаля, после нелюбима,
ще го последвам - мрака безпризорен,
ще си отида тъжна и нечута.
Душата от столетия се лута, ...
ЩЕ СА КРАСИВИ ЗИМНИТЕ МИ ДНИ
... какво от теб ще взема, мое лято, когато си затръгваш мълчешком,
от грубата постеля, на която преспах във твоя лек тръстиков дом? –
парче мелтем – дванайсет метра вятър, сетре да си ушия – и костюм,
перо от гларус, срязал необята, със братята си развъртял джурум, ...
И се питам къде са поетите тъжни
и всички ли водят дуел
за честта и за правдата от отвъдното…
Дали някой въобще ги е чел...
Къде ли римуват въздишките си, ...
Понякога, когато ме превзема
сънят ми, ставам крехка и ранима,
и от сълзите на безкрайна зима
превръщам се в снежинкова поема.
Понякога, кога ли от какво ли, ...
СЛЕД ВСЯКА ПРОШКА СЛЕДВА ТИШИНА
Аз те гледам със други очи
и не виждам дълбоките бръчки,
нито факта, че страшно личи,
как прегаряме – скършени съчки, ...
Една жена, като сияеща из необятното небе звезда.
Единствена и неподправена във моя свят си ти!
Като песен романтична галиш нежно всички сетива,
В ума ми палиш пламък и разпръскват се искри!
На върха на щастието влюбен пак към тебе тичам, ...
Ще ме засили старостта,
ще ме засели в някой залез –
от див божур, цъфтял в нощта,
ще пие багри изгрев алест.
https://www.youtube.com/watch?v=7o2FaV9udwU ...
Хладилници, фризери пълни с храна,
как да им устоиш, ако те ти въздействат,
нали дотук сме стигнали точно така
след милиарди хранителни тестове?!
Това е влязло много дълбоко ...
Руснаците… не искали… война.
Те водят днес, специална операция,
със цел да стане по-добър света,
без някаква си там, нацистка нация.
Руснаците… не водели… войни. ...
Ако трябваше теб да си представя,
щях да тръгна някъде нагоре,
по дивите пътеки на Родопите,
по тишината настанила се в вековни дъбове,
... и после, щях до тебе да приседна ...
"Чуйте ме сега, грух, грух, грух,
Доган го направих на прах и пух!
Бившият кандидат шеф на ДАНС
ще бори дръндарския "Алианс"!
Циркът - пълен, властта - в транс, ...
Ето, по зъбера, или по сипея
боса вървя, бързам, пея си даже.
А любовта ми, животе, не пипай я,
лапите долу! Съвсем маловажен,
ти си без нея. Живуркане в сивото, ...
Някои от нас купуваха нова украса всяка Коледа,
при други коледният дух живееше целогодишно.
Някои в точен час всяка неделя се молеха;
а други така живееха, че самият живот им беше молитва.
Някои усърдно спомените запечатаха в снимки, ...
КРЪГЧЕТА ТЮТЮНЕВ ДИМ
Горчи ми вече всяка глътка въздух.
И давя се в лютив тютюнев дим.
И се изплъзва... как ми се изплъзва! –
все по-далеч Вълшебният килим. ...
Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,
укритото в мен, разгаряха и палеха.
Отваряха врати… залостени по право.
Прорязваха стени... и даваха направо.
Не му достигна малко… да стигне до сърцето. ...
Откривах те всяка сутрин в горчивото кафе
седнал там под сянката на нашето време
рисувах те с палитра от пастелни цветове
красива, неподправена, преливаща във мене.
Будех се до теб с радостна усмивка окрилен, ...
ЗА ВСЯКА БОЛКА БОГ ЩЕ ТИ ПЛАТИ
... пере морето мръсната ти риза, в бездънни центрофуги я върти,
най-светлата ти възраст се изниза, доде заравяш в пясъка пети,
по буните, обрасли с водорасли, дере мъглата своя сив шинел,
пресипнал гларус ще ти гракне: – Здрасти! Къде из тая пустош си поел? – ...
Бог добър е, ще ме назначи
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша. ...
Г Р Я Х И Б Л А Г О Д А Т
Дебелото черво е парният котел,
топлещ сградата цяла на тялото,
липсва ли суровина,ни става студено
и инициативата за Живот бавно запада. ...
Каквато бях – била съм... И забравена.
Анатема и болка. С порив нов,
когато нямам нищичко за правене –
създавам свят от звуци и любов.
Днес друга съм. И мъничко съм същата, ...
ДОВИЖДАНЕ, ДО СЛЕДВАЩИЯ ОГЪН!
До следващия звън на телефона,
до следващия нощен есемес,
до следващия влак от триста тона,
зачеркнал невъзможното ни днес, ...