Poetry by contemporary authors
От раждане до вечност 🇧🇬
но чрез вяра можем да ги извисим.
В доброто полетът е вечен
и не с крила, а със сърца летим.
Емпатия и действия святи ...
Последният ден на Август 🇧🇬
... живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,
се смъквам – леко трезвен, там, на кея – да си развея бялата брада,
понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,
и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем, ...
В кладенеца 🇧🇬
видях себе си
в небето.
Бял облак доплува и ме погали
леко. ...
Разперя ли крила 🇧🇬
Разперя ли крила да полетя,
все някой ще ме спре, ще се намеси –
опасно е, ще падна, ще умра
и ще изчезнат хоризонти вечни. ...
Повярвай 🇧🇬
скърцат зъби в устата ти- безмълвно.
Говори жестомимичния език
показва знаци, сърцето нашепва ти догадки.
Колко нужно е да не сме си чужди ...
Мисли на сянка 🇧🇬
Недоумявам със какво привличам.
Навярно с порив да ни събера,
при все че като лют порой завличам.
Не те упреквам, сриваш ли скали. ...
Асоциации 🇧🇬
Уморената тишина в огромните мегаполиси
търси нелегални кътчета за свойте изяви,
където да нашепва горещо за страстни любови,
от които само смътни спомени са останали. ...
Вървя подир небесния светлик 🇧🇬
... щом вятърът засвири на дудук през листопада – жълта пашпалига,
в изкъртения дънер – гнил чурук, светулките прощално ми намигат,
и – щом се просне първата слана – фъндъци вълна, свлечена от хурка,
и с поглед благ сподири ме сърна, и таралеж след миг ми изтопурка, ...
Детство 🇧🇬
"И гонехме щурците по полето и събирахме светулки във буркан..."
Така започваше денят ни, така завършваше и аз не знам кога..
Но беше лято, и през зимата,
и през есента. ...
Из яркото синьо небе 🇧🇬
Понякога се радваш като малко дете,
Мислиш, че си достигнал самия небосвод,
Волен като птица из яркото синьо небе.
Но изведнъж въздухът ти натежава, ...
На кино от 6 до 5 🇧🇬
… едно и също кино гледам все
с великото търпение на бивол –
доде от смях глупакът се тресе,
мъдрецът отминава мълчаливо. ...
Верен хусар 🇧🇬
оцеляхме в капана на минно поле.
Продължаваме заедно, напук на невежите -
безразлични помежду си още не сме.
Моят съдбовен, незаслужен аплауз си, ...
Моето сиво 🇧🇬
нощем мене да следиш.
Аре, пътя да си хванеш,
в моя сън да не стоиш.
Виж, почти съм превъртял, ...
С устрема на Икар 🇧🇬
във висините да лети.
Но пак мечтите му провалят
различни пречки и беди.
Ала не се отказва лесно – ...
От тежката трагедия всеобща,
в която е виновно всяко зло,
отгледано и раждащо се още...
И кой да изцелява нам душите, ...
Животът ми с теб 🇧🇬
за да живея в цвете, милвано от слънцето.
Люлея се и гледам към небето
Като дете се радвам...
С тебе имам всичко! ...
Виновникът 🇧🇬
В Метрополията бушуват тъпи размирици,
Глупостта и Простотията си разменят коварни чифтета,
Мъдростта е под домашен арест в Провинцията,
а политиката се превръща във Рай за долнопробните мекерета. ...