В сърцето ми - отворено пристанище,
са спрели световете да нощуват.
И свирят ветровете ми по мачтите им
мелодии, все тъй недосънувани.
Оттатък хоризонта на надеждите ...
Господи, колко слънца са ми нужни,
за да усетя за миг топлина?
Чувствам се съвсем ненужен
от управляващите тази страна.
Искам да имам храм, не плювалник, ...
И сякаш век ги измълчавах думите,
заседнали в сърцето ми измъчено.
Сега по времето на листите
изписвам ги, но мълчаливо.
Страхувах се да ги изричам, ...
Дълго бягах през гората, с отворени обятия.
Оставях тръните да раздират плътта.
Дланите ми спряха да усещат болката,
която предпочитах пред тази, раздираща душата ми.
Сега раните по тялото са заздравели. ...
Ела със мене да послушаме дъжда,
светът гори, но ти не трябва да се плашиш,
сред мрака винаги прониква светлина
и даже Господ е понякога безстрашен
със своята безмълвна тишина, ...
Животът бил и многолик, и пъстър,
но пъстротата има своя град.
В миналото казвал се е Дръстър.
Силистра - днес я знае стар и млад.
Сякаш, че от там извира Дунав. ...
На родината
Майка откърмила три сина мили...
Паднал единият - някъде в Пирин...
Вторият скита в чужбина неволен...
Третият - болен - край Дунав се моли: ...
В деня, когато се науча да пресмятам,
къде са ми потънали гемиите,
на бял кон да ме вее, спре фриволен вятър
и си реша проблема с вересиите...
Когато спра на чужди гробове да плача ...
Колко хора я знаят по Божия свят –
тази шарена черга на земните плещи?...
С красотата на рай и с ината на ад
оцелява тринадесет века и нещо...
А е толкова малка – две шепи на кръст. ...
Жал ми е за онези мирни хора,
що фашистите в Одеса горят!
Политиците наши не се вълнуват,
че и българи там могат да загинат!
Моята съвест обаче гризе ме силно, ...
Не, не свеждай рамена!
Не! Не свеждай плахо рамене!
Не виждаш ли? В очите огън свети!
Дори да вият вълци, врагове -
ще бъдеш силен в своите завети! ...
В малката изоставена колибка,
На масата свежо стоеше букет от цветя.
Вазата леко пукната
Някак гордо приютяваше таз момина сълза.
Малко и уж простичко цвете, ...
Самотната стара цигулка свири във нощния мрак.
Възпява тя мимолетния човешки живот,
толкова крехък, страдален. Толкова благ.
В секунда отминал, без дъх преживян -
животецът кратък за миг отлетял. ...
Защо ти е в моретата да вярваш...?
Кон-Тики ще остане вечен символ
на примитивното, достигнало безкрая.
... Летящи риби ще заместват птици
и в бронзов залез ще отплува салът... ...
Тъжна и безкрайна е винаги нощта,
когато не си до мен и теб те няма,
догаря самотно свещта на Любовта
безмълвно викам те "Ела" с устни неми...
Но пък винаги е радостна нощта, ...
Роби на дребнавите страсти човешки,
загърбваме често някой свой блян,
а после отчитаме това като грешка
и отново го вписваме в "житейския план".
...................................................... ...
Танцувай с мен, макар и танц последен!
Танцувай с мен! Прегърнал те в нощта
от мисълта за тебе съм обсебен,
от твоя чар и женска красота!
Танцувай с мен! И в ритъма на танца ...
Взирам се в прозореца,
по който светкавично една след друга,
сякаш в безспирен бяг,
със страшна сила се забиват капки от нестихващия дъжд.
Не виждам, макар погледнеш ли ме ще речеш, ...
Българино, кога ще си решиш съдбата сам,
по-покорно, овчедушно племе аз не знам!
Холандският експерт Бакас ни дава "съвета"
(вместо да си вземе за Амстердам билета)
да "внесем" 1 милион гейове и чужденци, ...