Хайде решихме. Приключихме. Тръгвай!
Никога пак не поглеждай назад.
Няма докосване, думите свършиха,
никой не търси посока и бряг...
Само Умората свещите пали, ...
Любовта! Тя не е просто " Обичам те ".
И много думи не правят любов.
Не е и в едно разсъбличане.
Не е клетва за вярност до гроб.
Любовта е усещане. Често болезнено. ...
Душата ми - познала те отдавна,
притаена тихичко в сумрачната тъма.
Душата ми - получи своята награда,
чакаща и тръпнеща, дълго бе сама.
Ръцете ми - треперят, следвайки чертите ти, ...
Аз не те познавах. Ала тe измислих.
И те дорисувах. И целунах листа.
Ти не ме обикна. Само ме хареса.
Тъжен е финалът в нашата пиеса.
Аз към тебе тичах. И ръце разперих. ...
Душата ми пърха с ранени крила
и мята се бясно в тясната клетка,
а как ми се иска сега да летя
далече от гняв, суета и от сметки.
Копнежно поглеждам небесната шир. ...
Българийо, днес кой те управлява?
Не си ли кораб със избягал капитан?
Все още имаме ли си държава,
или сме в лодка насред бурен океан?
След време всяка "нова булка" кръшка - ...
С мъхави лапи пристъпи гората.
Крясък на сова препъна мига.
Слънце целуна последно билата,
и зографиса със злато върха.
Въздухът стана загадъчен. Скрити ...
Искам да ми говориш с думи мили и нежни
и да шептиш в ухото ми, докато галиш моите коси небрежни.
Искам да държиш ръцете ми, докато с погледа си влюбен разпалваш кръвта и сърцето ми.
Да целуваш устните ми аз също искам
и докато ме целуваш, в стената да те притискам. ...
Тя е някъде там. Разпиляна на капчици смях
и бродира усмивки по твърдия ръб на тъмата.
Не обича студа - пали хиляди цветни слънца
и ги пръска да греят в очите на зимния вятър.
Тя е много разсеяна - често забравя да плаче ...
Караш ме да се смея...
Така по детски и така невинно,
така грешно, а толкова красиво.
Преоткриваш. И пораждаш. Сееш с думите си в мен душа.
Душата на жена, желана само с поглед. ...
Стихотворението съдържа елементи на насилие.
Не се препоръчва за деца под 12-годишна възраст или за хора със слаби нерви.
Пребий я със юмруци и ритници!
Избий ѝ зъбите! Заплюй я във лицето!
Блъсни я във стената! Стискай гърлото! ...
в памет на баба ми Иванка Лилова – народната певица
... и песните ти пак ехтят в Балкана
носи се гласът ти по поляните врачански
с щипка хумор, стрък печал,
родени от душата преживяла, ...
Пиеса прави всеки ден животът,
сценария раздал е на актьорите,
всеки има свой куплет и роля,
усърдието стягаше декорите.
Щастието спори със тъгата, ...
ХАРЕСАЙ СТРАНИЦАТА МИ ВЪВ ФЕЙСБУК -
Не ме е страх от прегръдките на самотата,
не се боя да съм сам в тъмна стая с тишината...
Страхувам се, че ще се върнеш някой ден
и отново ще поискаш да си с мен... ...
Не, не ставай. Поспи си, поспи си.
Има време да почне денят.
Да, завий се, студено е някак,
но нали за това е мъжът.
Да те стопли, да бъде закрила... ...
Смъртта ми беше нежна и красива,
мракът ме обгърна за последен път,
за миг проблясна светлинка игрива,
светкавично отне сетния ми дъх.
Очите потъмняха, ...
И в тези нощи безсънни,
когато мислиш за мен, а ме няма.
Когато чашите изглеждат бездънни,
а празнината в теб е все по-голяма.
Когато ти липсвам безкрайно ...
Този път не искам да слушам сърцето.
А разумът строго каза: поспри.
Знаеш, че не е до колене морето.
Да се давиш ли искаш? Тогава иди!
Две красиви очи не правят жената. ...