Poetry by contemporary authors
Хинин 🇧🇬
Нямам вече вдъхновение,
дъждът отми го цялото.
На самотата съм владение,
безмълвно ми е тялото. ...
Сърцето на камъка 🇧🇬
да тласкаме нагоре своя камък,
към билото, което все прикрива
на щастието трепкащия пламък.
Когато стигнем билото, разбираме, ...
Стойте! 🇧🇬
не всичко знаех, когато ме питаха в клас.
Имал съм двойки, имал съм и успехи.
И момичетата бяха като всички нас.
Всички бяхме една вода ненапита. ...
И утре пак ще дойде ден 🇧🇬
С дъха на Пролет
ще дойда аз при теб.
Ти, който знаеш езика на звездите
и другаруваш с тях, ...
Измислена... 🇧🇬
създадена от разни студове...
Животът свирепо крещи във лицата,
аз крия видът си смутен...
Мечтите отново са тъжни завеси, ...
Танка 🇧🇬
носи дъжд на талази.
Проблясва мълния.
Далече отеква гръм,
в сърцето бушува.
Пред Божия съд 🇧🇬
и крачка след крачка
животът ни води напред.
И тръпка след тръпка,
закачка и плачка, ...
Насаме със себе си №8 🇧🇬
и хвърлям поглед към света,
макар и тъжен във момента,
по пътя си пак ще вървя...
Аз пак съм в мойто родно село ...
Жажда 🇧🇬
от моите пресъхнали герани?
Цял ден ли е изминал? Месец?! Век ли?!
Защо кървят зарасналите рани?
Защо е всичко пак като тогава? ...
Жълта сграда 🇧🇬
На ъгъла. До светофара. Намерихме
се с теб. Момичета от времето парадно,
сега – жени към петдесет и пет...
Намигаше червеното око сигнално, ...
Зрителна измама 🇧🇬
от нерви, притеснения, болежки
заформих сто и осем килограма...
И вече ми е просто нечовешко,
че в службата все фини хубавици ...