Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Ела!... 🇧🇬

Ела!...
Ела в нощта, във звездната,
прекрасен Спомен мил
и ме спаси от Бездната
където съм се свил!... ...

jollyroger

Poetry » Love

730 2

Пръстов отпечатък 🇧🇬

Богат съм и с това, което нямам.
Със всичките си липси и провали.
Богат съм! Благославям всяка рана,
макар че я проклинам отначало.
И никой, никой друг не притежава ...

Смиф

Poetry

1.2K 11

Юлско утро 🇧🇬

Красиво юлско утро настъпва над света,
слънцето огрява всички сетива,
събужда се и в мене мойта доброта,
"Добро утро" Ви желая на всички по света.
За радост отворете Вашите сърца, ...

plama7

Poetry

720 1 2

Eго 🇧🇬

Достатъчни са ми да имам: два квадрата,
и още два – легло, молив и лист,
стотиците ми книги на стената
и само аз… Ще мина без жени,
с които да запълвам самотата, ...

Arman-lewon

Poetry » Love

1.1K 4

Събуди се 🇧🇬

Събуди се -
можем да преминем
през дъжда,
да превърнем
във звезди сълзите ...

koral

Poetry

528 5

завръщането на дъждовете... 🇧🇬

заваля... а дъждът е поезия
с онзи дъждовен рефрен от неказани думи
за стих...
и сълзи февруарският ден като ласка
за миг тишината помежду ни с нежност повила... ...

mariniki

Poetry » Love

2.1K 44

Болест 🇧🇬

Чиста проба кифленско месо
с много грим украсено.
А всички са едно тесто -
ама всички, до едно!
Да се смееш ли на шегички пошли. ...

TheThirdEye

Poetry » Philosophical

699

Ден от тъмнина 🇧🇬

Сега ми трябва мрак без светлина.
Прегръща мракът сгряващо и силно.
И ставам прилеп в топла пещера
от своите съмнения притиснат...
Не търся външното на този свят. ...

vega666

Poetry » Philosophical

1.4K 3 23

Признание 🇧🇬

Покушение над себе си извърших.
Предадох себе си без свян...
Без даже някой да ме моли,
самонаказах се аз сам.
От колко време, ...

aap

Poetry » Other

567 2

Само сън 🇧🇬

Само сън веднъж ми подари.
В него бяхме с теб опасно близко,
бяхме влюбени, щастливи и дори
ти целуна ме. И ме поиска.
Само сън. А толкова неща ...

laramaylin

Poetry » Love

628 2

Сърце 🇧🇬

Какъв е смисълът - безлични фрази и цинични изрази?!
В душите си сме чисти, а към годините - напористи.
Децата в нас копнеят да играят, ала повечето и това не знаят.
Смисълът живот е в хиляди сърца, литнали като перца.

tsvete

Poetry » Landscape

717

Красив талант 🇧🇬

Имаш красив талант – да ме обичаш
и мисля че си дяволски добра...
понякога си – моето момиче,
а друг път си фаталната жена.
В желания и чувства се превръщаш, ...

ekstasis

Poetry » Love

710 1 3

* * * 🇧🇬

Стриптийз
Аз душата си пред теб разсъбличам,
във вярност ти се вричам,
страст, копнеж, стремеж,
той е с мен емоционално близък, ...

somita

Poetry

1.1K

Дете на мрака 🇧🇬

Със походка като котка
бавно и грациозно тя престъпва.
Дете на нощта, дарено с чудна красота
в лунния блясък душата си окъпва.
Косите ù, по-черно от мрака, ...

SchizoDoll

Poetry » Love

2K

Словото на поета 🇧🇬

СЛОВОТО НА ПОЕТА
Тъй както в църква със заслушани кубета,
когато свири лирата на тишината -
чудатото, вълшебно слово на поета -
говорят сякаш ангели от небесата. ...

iskren60

Poetry

772 6

Рана 🇧🇬

Вървя като някаква призрачна сянка
сред пъстър порой от ревяща тълпа.
Нощта ме подмамва със смях на вакханка,
но в мене сатирът отдавна заспа.
Посегна ли - знам, че все нещо ще хвана: ...

VladislavPlaninski

Poetry » Love

712 5

Дихание 🇧🇬

Израсла съм сред стърготините,
на дърводелските машини.
И спала съм сред летвите
и дядовите песни зиме.
Израсла съм сред падащи завеси ...

libertasanima

Poetry

597 1

Избери си красиво момиче 🇧🇬

избери си красиво момиче
с което да танцуваш
нека да е с безсрамно къса рокля
и с безсрамно дълги крака
нека косите ù се спускат ...

Dess-troyer

Poetry

708 3

Приятели 🇧🇬

Не си отивайте, приятели, без вас остава болка в паметта. Не тръгвайте, приятели, без вас е тежък и съня. Нощта е глуха, а денят ми пуст като градина суха, на която и дъждът е чужд. Не тръгвайте! Ще онемея и ще се преобърне всичко в мен. Тръгнете ли, аз не ще живея. Останете с мен до сетния ми ден!

eduarda

Poetry » Other

589

Дъждът заплака вместо мене 🇧🇬

Дойде дъждът. Приседна на стрехата.
Провеси мокри своите пети.
И в тъмното, наместо мен заплака,
прегърнал водосточните тръби.
Почука ми ръмежно по стъклата, ...

Регина

Poetry

831 6

Нещо като приказка... 🇧🇬

Нека цигани кротко със шал ме завият
до огнището, с тихо притихнала жар.
А конете лудували в бясна магия
ме закрилят от нощтният приказен цар.
На ръка да ми гледат звездите - с тюрбани, ...

Valdemaro

Poetry

712 4

Ягоди в случайни мисли 🇧🇬

Ягоди в случайни мисли
Когато искам нещо, го мечтая:
пуст пясък, скали от съпротива.
Палми с режещи като мачете сенки
и шепот неизвестен... не от птица, ...

theironlady

Poetry

929

Вик 🇧🇬

Когато в очите ми сълзи
напират,
когато душата от болка
крещи,
безкрили мечтите бъзмълвно ...

selivrek

Poetry » Love

589 1

Летни неволи 🇧🇬

Докато слънцето се дигне,
живота в утрото спори!
Но пък Вулканът щом изригне,
не дей ми лятото хвали!
На всички хора аз се чудя, ...

Hekredel

Poetry » Humorous

561

Свети Бойко спасител 🇧🇬

"Чуйте, аз спасих банковата криза!
Време е вече да си ходя в пандиза!
За хората милея, не съм безогледен!*
Ура, спасих я и нададох вик победен!"
*Обвиняват го, че иска така да бутне правителството на Орешарски за сметка на банковата стабилност. ...

hcs

Poetry » Humorous

591

След тебе... 🇧🇬

След тебе...
След тебе нищо вече няма да същото,
дори Животът, знам ще ми тежи,
но накъдето и да го обръщаме:
той трябва и без теб да продължи... ...

jollyroger

Poetry » Other

634

Книгата на живота 🇧🇬

Във нови времена и стари,
като кутия със цигари,
изпушвам стенни календари
и се разделям със другари.
И пиша книга на живота ...

koli4a

Poetry » Philosophical

748 6

Заших... 🇧🇬

Заших тъгата
с тънката игла
на истината
и здравия конец
на радостта. ...

veesii70

Poetry

1.1K 13

Остани си 🇧🇬

Остани си -
път без посока,
стена без опора,
часовник без стрелки,
но за мене само забрави. ...

Lunnatasianka

Poetry » Other

1.2K 2

Отвън 🇧🇬

Красива си, когато си облечена
в усмивката прикриваща тъга,
действена, пулсираща, увлечена,
без време да поканиш слабостта.
Мила, безпроблемна и отдадена, ...

beb4o123

Poetry » Love

1.2K 1

Псевдодепресия 🇧🇬

Ще си позволя за няколко дни
да бъда във псевдодепресия.
От мен не се очаква нищо нали?
Човека понякога върви към регресия...
Ще си позволя и нека боли, ...

libertasanima

Poetry

688

В морето нощем 🇧🇬

В морето нощем
вълните милват брега
бавно и нежно.

dfiladov

Poetry » Eastern forms

1.1K

Десет стъпки от теб ме разделят 🇧🇬

Десет стъпки делят ме от тебе!
Ако заедно двамата тръгнем -
аз насреща ти, ти срещу мене,
дваж по-рано ще се прегърнем.
Първа стъпка - с мехлема за рани, ...

toxin

Poetry

1K 2 4

Почувствай как се плъзга помежду ни... 🇧🇬

Почувствай как се плъзга помежду ни
и се промъква ловко, пълномощно -
корав, любовно устремен, безумен!...
Усещаш ли го - страстно и разкошно?...
А после... бързотечно, неусетно ...

MarinTachkov

Poetry » Other

618 10

Аз, "силната" 🇧🇬

Аз, "силната"... плача си вечер сама,
сълзите от целия свят съм си скрила.
В деня се усмихвам и с горда глава,
"Добре съм!" - отвръщам. Нежна и мила.
Уверена. Цяла по пътя вървя. ...

tanq_mezeva

Poetry » Other

844 2 10

Шепата стисната пускам по царски 🇧🇬

Вместо довиждане…
Светът ми – дребна монета, неистово
стискам в шепата – да не загубя.
Да хвърлям ези и тура – не искам,
просто я стискам в страх, до полуда. ...

donchevav

Poetry » Civic

676 2

Болката 🇧🇬

-
В началото сърцето ме боля.
Но бе по детски плитка тази рана.
Тя беше дъжд над кротките поля —
дори нищожен белег не остана. ...

stenli499

Poetry » Other

906 2 11

Орбиталност 🇧🇬

Орбиталност
Всеки ден ги навивам нагоре
малки улици на моите дни –
но търкаля кълбото надолу
непознат и инатлив Сизиф. ...

theironlady

Poetry

990

Мъка 🇧🇬

Когато ти дойде до мен, аз спях…
Когато влезе ми под кожата,
изрови ми сърцето и обрече го
на любов и тъга, мъка ти ми посея.
Сега страдам омагьосана, ...

energi4nata

Poetry » Love

1.4K

Из уморените улици 🇧🇬

Разхождам се из уморените улици
На един цял град от въздишки...
Проблясват светкавици и тъжни усмивки.
На мен сякаш ми се плаче,
Мислех, че този път ще отмине... ...

radost88

Poetry

474

Poetry by contemporary authors

Ела!... 🇧🇬

Пръстов отпечатък 🇧🇬

Юлско утро 🇧🇬

Eго 🇧🇬

Събуди се 🇧🇬

завръщането на дъждовете... 🇧🇬

Болест 🇧🇬

Ден от тъмнина 🇧🇬

Признание 🇧🇬

Само сън 🇧🇬

Сърце 🇧🇬

Красив талант 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Дете на мрака 🇧🇬

Словото на поета 🇧🇬

Рана 🇧🇬

Дихание 🇧🇬

Избери си красиво момиче 🇧🇬

Приятели 🇧🇬

Дъждът заплака вместо мене 🇧🇬

Нещо като приказка... 🇧🇬

Ягоди в случайни мисли 🇧🇬

Вик 🇧🇬

Летни неволи 🇧🇬

Свети Бойко спасител 🇧🇬

След тебе... 🇧🇬

Книгата на живота 🇧🇬

Заших... 🇧🇬

Остани си 🇧🇬

Отвън 🇧🇬

Псевдодепресия 🇧🇬

В морето нощем 🇧🇬

Десет стъпки от теб ме разделят 🇧🇬

Почувствай как се плъзга помежду ни... 🇧🇬

Аз, "силната" 🇧🇬

Шепата стисната пускам по царски 🇧🇬

Болката 🇧🇬

Орбиталност 🇧🇬

Мъка 🇧🇬

Из уморените улици 🇧🇬

Queue