Стихотворението е част от поетичен цикъл "В дебрите на нощта" (други публикувани стихотворения от цикъла: "Нощем в гробището").
Съновидения
Когато часовникът уплашено бие полунощ,
и полумесецът свети като чист сребърен грош,
и трябвало отдавна спокойно да спиш, ...
На всички даде нещо... а на мен?Ръцете ми от чакане пресъхнаха.Приключихме. На яве и на сън.Единствено душата ми издъхна.Единствено сърцето ми кървис отворените рани от мълчание,но даже да говориш – ме болии даже да си честен – съм предадена.Обикна ме, а ставаше баща –кое ти даде правото да искаш?За ...
Във празното кафе поседнах... празна...
Не чувствам нищо, само празнота...
Изпих си млякото със нес и станах -
ще взема да излея вън от мене тая празнота..
Ще се разплиска жадно по асфалта... ...
Не ме докосвай, не разбираш.
Рушиш това, което съм градила.
Отнемаш правото да плача, да се смея.
Съмняваш се, дори да дишам не умея.
Нямам думи, нито сила вече. ...
Самотата разбивам във шейкър с надежда
и някак по-малко горчи.
Предизгревно мракът във мен се разрежда
скицирайки светли лъчи.
Отпивам отново, премигва ми фейса: ...
Не на безхаберието на министерството здравно,
що не се интересува от нападението скандално
над на "Бърза помощ" екипа,
щото без нея всеки смъртта може да го спипа
(включително и министъра)! ...
Късни влакове... гара за двама.
Вместо църква – малък хотел.
Плачеща изповед. Рана до рана...
Вяра. На кръста сърце до сърце.
Сто вини – дяволи в Рая земен. ...
Очите на жената са прекрасни!
Очи - две малки езера.
Очите на жената толкова са властни.
Щастлив си, ако си им под властта.
Очите на жената никога не молят. ...
Акорд финален, ала струните все още
трептят под допира на твоята ръка,
хвани го и с диханието му среднощно
със нова песен посрещни деня
във образ на жена... А там ще видиш ...
Почти не присъствам, почти не живея -
уж остров в атласа, а всъщност – петно.
Отплува последната лодка от кея
и даже не махна за сбогом с весло.
Набърчил челото си пясъчно, плажът, ...