Какъв живот е моето, не зная.
Във цялата вселенска широта
все мене някой иска да познае,
а всъщност има толкова трева.
Трилистниците никой не събира. ...
Подай ми ръка! Ти моята дръж!
Ще живеем, Приятелко, ще живеем!
До бели мушици... До зрънцето ръж...
Януарски ще пием и пеем!
Пада отнейде откъснат капчук. ...
"... до тук боли. Нататък не боли..."
Сърцето на април е бяло.
Дъждът е същият - като преди.
Дали е край или начало?
До тук е нощ. Нататък са звезди. ...
Влажни от целувки на съпруга
устните ти плахо се озъртат.
Но очите ти ми казват друго,
а ръцете ти с магнит ме дърпат.
И забравил всякакво приличие ...
Да помълчим за изхабената си страст.
Една минута е достатъчно безлична.
А сетне - нищо. Ще се движим по компас.
Ще бъдем горди и отчайващо себични.
Ще се преструваме, че всичко е било ...
Зли демони раздираха плътта ми,
кръвта ми свежа пиха до насита,
косите ми заплитаха със тръни
и в раните ми сол посипваха.
Отнемаха ми всичко най-обичано, ...
Разбира се, понякога ми липсваш...
Във всеки миг и всяка глътка въздух.
В обърканите спомени и мисли,
предъвквани с коравата недъгавост
на този свят. Напълно безразличен ...
История бе всичко между нас,
тя нямаше ни увод, ни начало.
С докосване без думи и без глас,
разбираха се твойто с мойто тяло.
Теб, гостенино в моя женски свят, ...
Понякога обичам се. Умерено...
Понякога се мразя. Начумерено.
Невероятен съм. - Не съм за вярване...
И в разни рамки труден съм за вкарване...
Не съм добър специалист по лъгане... ...
България – земята на безсмъртни,
славни прадеди, на Аспарух, Борис
и Калоян, на Кирил и Методий и
Паисий Хилендарски, България, която
Райна княгиня, Ботев и Левски роди, ...
Да можеше да литнеш денем,
когато всичко е красиво, светло,
щях да бъда долепен до тебе,
защото Господ ни е тъй обрекъл.
Знай, че сънищата пак са сиви, ...
Какво ли ще откриеш във омая
на страстта ми раздирателна?
Ела във моята емоционална стая
да ти шепна нежно, обаятелно.
От мен ще чуеш за простора бляскав ...
Прашен е пътят, по който вървя
и езерата ми – в синьо премрежени,
парят безсилно, като коприва в дъжда,
а баирът над тях белочерен е…
И защото съм пръ′жар ли, някак си знам, ...
Коса преплетена във форма на венец,
със устни алени като жарава.
Рисувайки с нозе като творец,
на огъня неспирно се отдава.
Лицето ù е по-бяло и от сняг. ...
Здравей и довиждане, моя любов...
Съвсем на сериал заприличах.
Уж страсти да няма, а мокър светът
в очите на сълзи прилича.
Здравей и довиждане, сън и мираж... ...
Този свят има свой, неподвластен на нищо закон,
непознат за човек, ненаписан на камък и в книга.
Сам по себе си кол е позорен, и кръст, и подслон,
но са нужни години - да отвориш очи, за да видиш.
Този свят ти разпалва най-горещите клади, без съд - ...
Длъжник си ми, за всеки косъм побелял,
за всяка мисъл преминала в главата ми,
за всяка болка и всеки спомен наболял,
за всяка тъжна нотка във душата ми.
Длъжник си ми, за всичко, казано напук, ...