С къдриците ти златни, разпилени
върху леглото, слънчев лъч играе!
Като дете притискаш се до мене!
Усмихваш се и на любов ухаеш!
Богат съм, русокоса хубавице – ...
Една забравена любов почука по сърцето ми.
-Не те очаквах ,но отвори и влез!
Пустее още старото ти място.
Не ща да знам причината ,
която те накара да се върнеш. ...
Не ми се лети на орлови криле,
нито в тежки води ми се плува!
Сърцето да бие до твойто сърце,
това е, което си струва!
Години дълги облачната нестинарка бях ...
Приятелство, доверие и стомна
унищожиш ли... НЕ, НЕ СЕ ЛЕПЯТ!
(Повтарям си го, за да го запомня!)
За кой ли път, Боже? За кой ли път...
Сега аз съм най-черната от всички. ...
Лятото този безгрижен летовник
разпуска на плажа във бара,
носи разгърдена риза без потник,
поръчва си вечност с кампари.
Зад тъмните цайси шарят очите, ...
Пробужда се пак онова, вироглавото,
дето от заека в мен прави лъв,
искам да хвана сърце, най-коравото,
да му прелея от своята кръв.
И пак ми е някакво щуро, нащърбено, ...
Не се плаши от силните ми думи,
от мислите, изречени на глас,
преплетени във римите безумни,
зоват за грях и забранена страст.
Тъга си ми, през вените течаща, ...
Само едно е слънцето на небето,
а зависи откъде първо си го видял,
затова за миг го разпознава детето
и го помни такова през живота цял.
Свободата и щастието безгранични ...
Пак мина разписвачът на оценки,
труда ми твърде щедро оцени.
През сайта често преминават "сенки",
но разписвачът плътно ме следи.
Окото му не трепва, не пропуска, ...
Намота се кълбото на живота ти, мамо!
Ето го края. Вече се вижда!
Върнеш ли лентата - нищичко няма!
Само усилия. И черни грижи.
Само мотика. Сушаво лято. ...
Душата ми е струна, с която си играеш,
душата ми е мъка, която ти нехаеш.
Очакваш любовта ми, но само на хартия.
И искаш гордостта ми, сломена, на тепсия.
Щастлива ли си? И ето аз паднах, принизих се. ...
Ще те обичам, както се обича
любима, но забравена играчка:
вътре в мен, прикрито, лично...
Само нощем мога да заплача.
Когато мракът на нощта се спусне ...
Полунощ. Цигарен дим.
Дъх на ром. Мирис на канела.
Самотен бе денят, но не и нощта.
Притома. На дъх разстояние,
но на светлинни години един от друг. ...
Не съм се смяла на бездушна дума,
на образ на жена с поглед на дете.
На две ръце, които носят чума
и на мъдрост, която става демоде.
Не съм се смяла на погрешно име, ...
Щракна сръчно затвора и пъхна цевта
във кобура, решен да сполучи.
Вън, на двора, подаде с гола ръка
къс месо на ръмжащото куче.
Изскимтя укротен кръвожадният звяр ...
Снощи Господ ме целуна по челото.
И тихо промълви, че го разплаквам.
От моите любовни главоболия
дори и Слънцето избягало на Запад.
Погледна ме в очите някак мило. ...
Има само сега в този миг на дихание.
Всяко следващо вдишване е обвито в мъгла.
Аз разлиствам деня и потръпвам в мечтание
да се сбъдна и днес като песен в нощта,
от която се чуват нежни нотки в душата ми. ...
Ръката ми със седем пръста
притиска болка в дясното сърце.
Не искам да умирам непотърсен,
без синьо слънце тук, под чуждото небе!
Копнея в бягащите гъби ...
Посветено на онези, които наричаме баби
Те са бивши жени – чепати и жилави,
нищо женско (по Вазов) няма у тях,
плугът на времето орал и не спирал...
Господи, колко сте хубави, въпреки тоя орач! ...