Poetry by contemporary authors
Тръпчиво Аз 🇧🇬
и мисълта ми е гласа на птица.
Слънца събуждащ във студени клони.
За времената аз съм ток по жица.
Харесва ми невинно да шумя ...
Прицелва се живота ми 🇧🇬
Бурята утихна ли навън?
Прелетните птици май разплака.
Жиците се клатят като в сън.
Нощно е - пияно и забравено ...
Пролетна лудост... 🇧🇬
... иде ми да подлудея,
да подскачам, да се смея
и обяздил Ветровете-
да се рея под небето; ...
Залез 🇧🇬
давеща се в тихите мъгли.
Тъй далечна нощем е луната,
прегръдката на всичките звезди.
Как небето толкова прекрасно ...
Непента 🇧🇬
Мълча, когато искам да крещя.
Изгубвам се из нерешени ребуси,
безсънен скитам надалеч в нощта.
Стъпки ако днеска се разделят, ...
Далечен зов 🇧🇬
и хора избягвам все пак,
развързал въжета и върви,
отдавна провлачил съм крак,
но стъпки след мен не оставям, ...
НеустоИМО 🇧🇬
като полет на орел над пустошта,
да те има като празните ми рими,
зимата със теб да е дошла.
Искам да те има, да те има... ...
* * * 🇧🇬
тиха, кротка и спокойна,
в гърдите ми е замълчала
изпепеляващата буря
и само пепел от вулканичен взрив ...
На непорочната нявга жена 🇧🇬
се спусна тържествуваща мъглата,
погали малкото стъпало на жена
преди да се изгуби в тишината.
Прегъната на две с къдрици руси ...
Роса от тъга 🇧🇬
а не на мен.
Прекрасно утро от щастливци сътворено.
Прелитат около мен иконите на свободата,
а аз съм кръпката пришита към земята. ...
Краят на града 🇧🇬
отдай се на пълната луна.
Разчупи горещо тяло с мощ,
не после, отдай се на мига!
Нека светлините отдалеч да греят – ...
Битие 🇧🇬
пипер или ким
е като нашето битие
пожар или дим...
Кълвач 🇧🇬
Разбира от акустика кълвача -
вибрира цялата гора.
Той здравите дървета не закача,
но червеите разрева. ...
Пролетно 🇧🇬
Не ми подарявай цветя.
Нека светят в земята!
В огледалния свят са очи -
на добрия отец светлината! ...