Отива си пролет. Денят е смутен.
И босо момиче тъгува във мен.
Тук всички картини на този велик
майстор-художник напомнят за вик.
Сребърна нишка днес пише писма. ...
В кухнята той кротичко стои.
Ледът му се разтапя от душата.
Прочитам си " Две хубави очи",
преди да го поставя във тавата.
Напълнил съм го с орехи и лук, ...
Търся те и те откривам във всяка болка
или сълза след постигната мечта
и не ме интересува на кое небе си
или в коя земя,
защото ти винаги си с мен, ...
Ние сме демони - ала се завърнахме
пак във този ангелски свят.
Ние воюваме - браним безсмъртието.
И се бием със мрачния Ад.
Ние сме демони - ала ще достигнем ...
Гордей се, човече, докато си жив,
за всяка жертва, за всеки опит свой,
утре това ще е само един архив –
когато смъртта победи в този двубой.
Животът е само една борба и нищо, ...
Защо дойде, иди си ти, незваната,
защо си спомни тази нощ за мен,
не пъхай костеливи пръсти в раната,
дългът към теб отдавна е платен.
Защо дойде, иди си ти, нечакана, ...
Къде те загубих, моя мирна душа,
която някога там в младостта
като птица бяла край мене кръжеше
и къпеше всичко в цвят и роса.
Как много ми липсваш, мое сърце, ...
Студът те нарисува на прозореца.
Среднощна фея с рокля на звезди.
Една вълшебна, тиха безпризорница,
оставила в душата ми следи.
И аз, съня разлистил, като страница, ...
Докато бръснех лявата си буза,
едно куплетче кратко съчиних.
Докато бръснех дясната си буза -
и със куплетче-братче го дарих.
А после, като ги съединих, ...
Колко тихо светиш, светла моя тиха,
само ние знаем, само ние с теб,
близост и раздяла, два прозрачни стиха,
а дели ги само тънкото перде.
Ти си с гръб към мене, но ще се обърнеш, ...
Разпалвай ме, когато в утро смръзнало
слани отпиват сребърна роса,
а аз, ръце протегнал, търся възела
на нишките ни - дъх от чудеса.
Копнежа на зениците изстинали ...
Тишина
При всяка стъпка скръб повлича ме назад
и поемам въздух благ от светлината, свят,
а тъгата уморена с мъка влача,
стъпила във болка, бавно крача. ...
Когато зимата се спуска с леден цвят,
снежинки от тъга във мен танцуват,
прегърнати със спомена за есента
неканени в сълзите ми лудуват.
Със зимата пристига и студа ...
Не ме щади! Отдавна изгорях.
Ти стъкна клада, аз се хвърлих смело.
Очите си завързах, полетях
безпаметно, на огъня в постелята.
Не беше страшно, миг един, искра... ...
То беше само сън -
от устните ти ненаситно пих,
стопих и болката и самотата,
а после стана светло като в стих,
дочувах ударите на сърцето в тишината. ...