Пак на път тръгваш, приятелко!
Приятно ми беше да си край мен.
Видях те... весела, влюбена,
спокоен съм вече, а бях така притеснен.
Сърцето ми беше хванало плесен, ...
Не ме е страх от дъжд пороен -
родена съм под хиляди звезди ,
Вселената на дланите ми е заспала
и милвам я дори и да вали...
Не ме е страх от океана, ...
В очите ми сълзи не се прокрадват вече,
отдавна свикнали са да не плачат те,
но ти си днес от мен далече...
и тихо стене моето сърце.
Минават дните тъй безсмислено без тебе, ...
Недей да ме възраждаш от пепелта на вчера.
Вчера бях щастлива, влюбена, красива.
Недей смеха ми да извикваш от ехото на вчера.
Вчера бях немирна, невъздържана и дива.
Бях различна, друга. ...
Събуждам се сутрин, отварям очи,
огряват ме топли слънчеви лъчи.
Поглеждам навън - небето се смее,
достатъчна причина за ума да се разсее.
Усещам ръцете ти - те ме прегръщат, ...
Ти нямаше си даже очертание,
препълнена илюзия бе, с мисли.
Прозрачно и безплътно оправдание,
запълващо крещящите ми липси.
Не шушнеше напевно и лирично, ...
Усещам, че си тук. Не искам даже да те гушна.
Животът ми е друг. Пък поезията - вял отдушник.
И виждам те насън. Тъй споменът е хладен прицел.
А в полета не съм... не съм умрял с рояк от птици.
Оставам си такъв. Пък чувствам се почти различен. ...
Посвещавам тази малка прозаико-поетична история на моя дядо - сирак мъченик. Неговият баща загива във войната, точно преди 100 години, през далечната 1914 г. Така изведнъж той става най-важният мъж в къща с многобройна челяд... а е само на седем години! Грижата за прехраната в тези трудни години се ...
Въпрос към дядо Боже
Търсих в Талмуда и Корана, дори в Зороастризма.
Доста време пропилях да ровя и в Будизма.
От християнските глупизми направо се "одзверих",
но отговора, който търсих, така и не намерих. ...
Много, нaистинa много те обичaм,
ама си минaхa в сaмотнa обич годините.
Побеляхa от тaя сиротнa несподеленa любов,
вперилa поглед в дaлечния пуст хоризонт.
A тебе дълго те нямaше. ...
Всеки се пита във свят като този:
"Колко ли обич, в резерв, ни остана?"
Ако самотна душата ни проси
капчица нежност за своята рана?
Ако през мрачните, тъжни минути, ...
Шепотът на стрелките
Има ли място в ежедневието за мечти?
Неспирно времето лети и лети.
Изгубени сме, читателю, двамата с тебе,
глуха забрава и нас ще отвее. ...
Един ден ще я видиш отдалече
и ще изохкаш: "Колко е красива!"
Но няма тя да бъде твоя вече,
че мъжка гордост любовта убива!
Ще е жена! Не твоето момиче, ...
Остарявам вече, но още съм млад
под това небе посивяло в олово.
Всичко в мен живее си още със глад
да си кусне обич със виното ново.
А в сърцето има все още барут ...
Грях е продажбата на родната земя,
че родината е свят и красив идеал.
Но някои "лидери" никак не се срамят
да не изпитват към нея обич и жал!
Дали съвестта и разумът ще надделеят, ...
Не ме помни, защото ще боли.
Познавам се във спомените хорски.
Там все късам нечии души.
И раздавам удари под пояса.
Не ме помни, защото ще се разрушиш. ...
Обич под наем
Разрових из боклука на мечтите си.
Цветя за разсад. Пътуване в Австралия.
Море под наем. Шепа късни спомени
се блъскаха в прозореца, заспалия. ...