Ще те попитам ден преди деня
във който се пробуждаш, мила моя:
Дали аз мечи сън сега не спя
и трябва ли за сънища да ровя?
Будителите търсят интерес. ...
Добрите хора рано си отиват...
И кратък е земният им път.
Сърцата в горчив конвулс се свиват,
когато за любим човек скърбят.
Боли, че няма да го видиш вече, ...
ЕРОТИЧЕН ТАНЦ НА ЛЮБОВТА
Докосвай тялото ми с устни,
накарай го със пламъка на любовта да загори!
Ръцете ти нежно да докосват кожата ми,
да ме карат да изтръпвам под ласките ти! ...
Вървях насън. Сънувах всичките животи.
Смъртта отвън... бе пътя на един сиротник.
Вървях без дъх. Но спирах се на всеки ъгъл.
И виждах кръв. А всъщност себе си съм лъгал.
Вървях до гроб. И духом се зарових в гроба. ...
Да беше кукувица снесла в главата ми яйце,
щях сигурно да бъда много по-честит.
Така дилемата, дали кокошката е първа или не,
ще си остане дебат за моя умствен лабиринт.
По свой си начин с крила припляска дъщерята ...
Ще ти казвам горчивите истини -
пък дори и след това да боли.
Не захаросани - и не измислени.
Ала тъжно ти става - нали?
Не, не съм никак аз артистичен. ...
На 28 октомври високоценения и обичан от всички
нас поет Евтим Евтимов стана на 8О години!
Това стихотворение е поздрав към него:
Двайсет и осми - рождената дата!
Есен, родила те в багри и плод! ...
Виждам света през погледа премрежен от листа.
Листата на една върба, която тъне в самота.
Виждам аз твоето лице през мрежа от сълзи.
Устните заключени, а сърцето вика остани.
Виждам аз, няма надежда за любов, ...
Видяха някои, че случва се промяна
И аз съм станал някак по-различен.
Защо, кажете ми, е нужно да остана
Такъв един харесван, но безличен!
И всеки кресльо тук с апломб да ми говори ...
Млечният път - наша вечна люлка
и път, по който всички ний вървиме,
и звезди, с които си говоря мълком
нощем, с шепота на твоето име.
Гледай я - казват - буквар са ù очите, ...
Целувай ме бавно - аз знам, че умееш,
Целувай дълбоко, дори да не смееш,
Целувай ме нежно, с език неуморен,
Целувай – да пусне в сърцето ми корен!
Прегръщай ме силно, почти до припадък, ...
'' Не тъгувам за теб, че тъгата убива безмълвно... ''
Стефан Александров
Не тъгувам за теб... Кой ли лъжа? Май себе си само...
Не тъгувам в нощта... А защо ли пак мисля за теб?
За очи на дете, за любов, за едно силно рамо, ...