Poetry by contemporary authors
* * * 🇧🇬
пробуждаш в мен умиращи неща
изпълваш ме със ведрост и наслада
и искам с тебе да съм аз сега.
Със нечовешки сили ти да ме докосваш ...
Моите моменти, миговете мои 🇧🇬
Има моменти, мигове има, които
притихнал търсиш и искаш за себе си.
Мигове със съмнения, страхове, надежди.
И мечти, и усещания, и копнежи... ...
Ти винаги ще значиш всичко... 🇧🇬
ако ти кажа, че обичам.
Различни сме сега, мълчим,
във чувствата си неприлични.
А жаждата гори, дъжда ...
Детето 🇧🇬
във прашния бабин, тайнствен долап
и стисна я в своята малка ръчица.
Със нея реши да си купи бял хляб,
че вечно горчеше му хлябът им чер. ...
Свръзка с теб 🇧🇬
че силует в градината съзрях,
премина, като елфи летен порив,
с най-топъл полъх и кристален смях.
Сгуших се в съня си със надежда, ...
Пътуване към себе си 🇧🇬
Пътувам аз към приказен Китай
и първата ми спирка е Шанхай:
с изглед към необятното море
и към безлунното тъмно небе. ...
Носталгични сънища 🇧🇬
Извивките на устните му, които се водеха за усмивка.
Очите му, които така ме изучаваха.
Ръцете му - меки като коприна,
гласът му - като детски смях, сякаш като го слушаш се раждаш наново. ...
Няма поезия 🇧🇬
Всички тук пишат! Нощем не спят.
Давам съвети. Никой не слуша.
Аман! От ,,поети"дойде ми до гуша!
Ритъма губят, рима не слагат. ...
Детска приспивна песничка 🇧🇬
Нaни, бебчо нaни,
сънчо пaк те кaни
нaни, нaни нa,
сънчо идвa нa чaсa { 2 } ...
Изповед 🇧🇬
че щастието все ме подминава ?!
На всяка болка, с обич си платих,
а после дълго, дълго страдах…
Мъже? Страхливци! До един! ...
Различните 🇧🇬
Пълнотата е част от душата
на различните – зов от отвъд.
Навестява онези богатите
с тишината на личната гръд. ...
Есенна миниатюра 5 🇧🇬
Есенно дъхаво и хубаво, и тихо.
Топлите багри, въгленчето палещо и уют.
Слънчицето грейнало, зряло, есенното.
И ароматите нежни, листопада в злато. ...
Надежда 🇧🇬
Усмивки слънчеви безброй
изгряли в моя път нелек,
награда ли са за премълчаните въздишки
или са подкрепа занапред?! ...
Гастрол 🇧🇬
успешно се записах за гастрол,
да търся на доброто семената,
сред хората да нямам ореол.
Арената - корида със съдбата, ...
Миниатюра 🇧🇬
времето си в глупостите губим,
а пясъкът загубен не се връща.
Скоро ще напуснем тленната си къща...
Аз може би пак те обикнах 🇧🇬
А си толкова крайно далечен,само в мислите си те градяи те сривам докрай... нечовечно...за да няма любов в тази плът.
Но щом седна пред листа смълчанона умрялото давам живот.Мисълта ти – нестихваща ...
Остани, любов...! 🇧🇬
очите ти ме гледат измежду лъчите,
навярно нощем дрехите събличаш
на душата своя уморена с дните
да търси, да се скита, да се пази ...
Накога бе луковица, положена в земята... 🇧🇬
далеч от погледите на всички,
ала днес си по-сияеща от всякога
с цялата си прелест разцъфтяла.
Позволи ми на красота ти да се полюбувам, ...