Заквасен дух сред житна пита,
на бедни и богати стана(л) крал.
С любов събира(л) земната си свита.
Чрез нея векове, с любов, живял.
Готов съм да заложа, ...
ЖЕНИТЕ СЪС ЗАБЪРЗАНИ ПОХОДКИ
... защо Жените – слязат ли във парка, търчат, като че ли ги гони змей,
наместо да изпушат с мен цигарка, да ми рекат на пейката: – Здравей! –
и да добавят: – Старче, ти си готин, но с двата крака си Отвъд – почти.
Нима заслужих да съм тъй самотен? – и запокитен в бездни ...
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО СЕ ГРИМИРА
... и тъкмо в парка седнал бях на бира, и сякаш гледам като на екран –
една девойка тихо се гримира със скришно огледалце в бяла длан,
от пейчицата нейна дъх на фрезии – на облаче – към мене се поде –
и аз си глътнах всичките поезии! – едно самотно градско пиянде, ...
СЛЕД МАЛКАТА СТРЕЛКА НА ЦИФЕРБЛАТА
Достигнахме разделната си точка,
по скулите блестят сребристи тичинки.
С изтекъл срок, при липса на отсрочка,
приключи любовта и не отричаме. ...
АНАЛИЗ НА ИЗДИШАНИЯ ВЪЗДУХ
... не знам с какво заслужих участта да дишам през сапунени мехури,
животът – след граничната черта – във бездната и мен ще прекатури,
лъжа и робство вредом днес цари, а Свободата все ми се изплъзва,
и данък "Въздух" плащам си дори, и почна да не ми достига въздух, ...
Дали не съм шифрован леонардо?
Подхилква ми се с намек мона лиза,
а нищо знам в света, не е случайно,
щом влиза, значи и излиза.
И се досетих тайната каква е - ...
Сега си на топло,под сърцето на мама.
Сънуваш воплите и радостта голяма,
с която пътуваш стъпка по стъпка...
И в дните дъждовни;и в нощите бели,
ще носиш спомени за зрели раздели. ...
Да живееш сам е трудно..,но и чудесно,
моля ви,не го разбирайте,че е така лесно!
Ставаш и правиш,каквото и, когато го искаш,
сам угаждаш на себе си...без да "го/се" стискаш!?
Всичко звучи себелюбиво и доста егоекстрентично, ...
И не, че с раните си тежки свиквам -
те от любов ме водят към познание.
На всяка остра болка не откликвам
отпушил в себе си негодувание.
Не го приемам като наказание ...
Приятелството
За мен приятелството не се празнува само в един ден, то самото е празник за душите на приятелите, истинските! ❤
Не са нужни много думи между приятели, нужно е само обичта да е истинска и готовността да помогнеш в нужда да носиш в сърцето! ❤
Приятелството
има корен ...
ТУШ
... на пясъчника с кофичка, с лопатка от детството животът ме душѝ,
и – сякаш подир смъртоносна хватка, потънал съм в батака до уши,
с безмълвен вик – напъхан нож в кания, си изпровождам птиците на юг,
и глътчицата въздух, дето пия, мирише на разпран чувал с боклук, ...
П О П Ъ Т Я 10
След небивалицата случила ми се на пазара,
не ми се наложи много дълго да чакам,
през ноща на сън яви ми се Ванга:
"Скоро ке да го биде туй дека на Шибил му се сака!" ...
Днес целият си свят ще ти изпратя -
съдбата си, сърцето си, мечтите,
надеждата и вярата, душата,
живота си, зова от бъднините.
Ще потопя на времето стрелките ...
Вече за него никой не пита
как от овчар стана крал,
как овърша света със своята свита,
за разгулният живот, който е живял!
За концлагерите аз чест ще заложа, ...
Първа част
Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх. ...
Всичко изглежда ми така красиво,
и всичко звучи ми като песен зов.
Двама, хванали ръцете си в едно,
и щастието обитава си в нас…
Радостта ти е моята радост, ...
Обичта, макар и невзаимна,
Буреноснодълговечна и горчива,
Иска за последно да ѝ кимна,
Че да се сбогува с мен с „Недей унива!“.
А пък аз, за да не я раня, ѝ изпълнявам ...
От двайсет до трийсет животът плаща пира!
След трийсет до четиридесет, дава само баница поизстинала!
От четиридесет до петдесет животът носи сметка с бира!
След петдесет до края, за всичко що сме яли пили вече сме му платили -
и за пира... баницата - и за бирата горчива...
Аз болезнено усещах, че на "никъде" не отивам,
дори наляво и дясно, да се опитвах да завивам?!
Преследвайки целта си,постепенно изгубвах ориентация,
всяка отсечка... ме водеше до една неточна "дестинация"!?
Вътрешният ми навигатор... той ме заблуди тотално, ...
СПОМЕН ЗА ЖИВОТ
... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя
как, сякаш че през прохода Маказа, животът ми надейде отлетя,
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив,
тъй стихва подир мълнията гърмел, скимуца струна скъсана по гриф, ...
ПРОПУСНАТА ФИЕСТА
Животът профуча през мен със 200,
не смогна да рече дори – здравей! –
красив – като пропусната фиеста,
в която аз живях с Хемингуей. ...
След цяла вечност на терзания,
изпълнили до гуша мойта лирика,
преседна ми, защото е мълчание
щом няма кой да чуе вѝка ми...
Но някъде в дълбокото на времето, ...