В безкрайния мрак проблясва светлина,
когато нощ над пътя се снишава.
Като звезда изгрява тя една,
и тишината в искри разпилява.
Там, където няма път и глас, ...
ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНА
... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини,
сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар,
тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,
с мен – беднякът последен, през големия градски пазар, ...
Разхождам се из Западния парк,
наметнала жарсената жилетка.
Отпивам от уиски „Къти Сарк“
и правя си сезонна равносметка.
Поредното ми лято отлетя - ...
Есенни листа се сипят в тишината,
И пак по пътя скитам се сама,
Златно и червено заменят синевата,
А вятърът ми шепне за стари времена.
Дърветата със нежност се сбогуват ...
Здравей, любов, реших да ти напиша писъмце.
Макар че вероятно си забравила коя съм.
Е, все едно - сега не си за мен мечта и цел.
Директна съм, не се засягай, нека сме наясно.
Залъгвам се, че всъщност по-добре ми е без теб. ...
В нозете ми октомври кротко спи
и в своя сън рисува ме щастлива,
а рижав вятър в старите липи
от злато изковава му статива,
на който той – художник самоук, ...
Посолството диктува ли, диктува ...
А верноподаници-политици,
от Чичо Сам по-върли атлантици,
глас роден не - презокеански - чуват.
Европа му приглася (де ще иде) ...
Защо твърдят, че есента е тъжна –
листата ѝ са хиляди слънца,
които топлината с жар поддържат
в сезона на разбитите сърца.
И не дъждът сълзите насъбрал е, ...
Затвори си очите, момиче!
Тихо чакай! Нощта ще е синя.
Ах, недей за звезди да надничаш.
Просто чакай! И аз ще намина...
И пътека до теб ще направя, ...
Месец септември се тихо замисля
и тайно проронва листа в тишината.
Лее клавирни есенни мисли,
вплетени във септемврийска соната.
Закапва есенен дъжд във екстаз. ...
Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво ...
ЧИРАК НА БОГА
... този свят е покрив и светулка, пък нали съм пътник сам и слаб,
чувам как в долапа си шумулка мишчица, понесла къшей хляб,
ако в нощ – катранено безмълвна, те удари вятърът свиреп,
в къщицата моя върху хълма имам чаша винце и за теб! – ...
Ангел без крила
Познавам ангел и това е мама,
обичта ми към нея е много голяма.
В ранна утрин и в късен час,
бдяла е, грижи се с много обич за нас! ...
Обикалям в музей пълен с изложби на изкуството. Имаше множество картини с малко дребни описания под тях. Интересен е въпросът, защо изобщо съм на тази изложба?
Четейки стихчета, така наречените описания, на картините Ви в които показвате вашите дълбоки разсъждения, видях глупост по-голяма от моята.
...
Ако знам, че ще дойдеш в нощта,
ще изгрея за тебе в небето -
в пурпур нов, в закъсняла луна,
в звездопад, път поел към морето.
Ако знам, че ще дойдеш в съня, ...
Обичам есента. Тя е различна,
променлива и с много неизвестни.
За някои е може би безлична,
ала за нея има много песни.
За мене е вълшебница чудата, ...
"Мое лято"
Листите на календара се ронят в тишина,
като есенни листа, носени от свобода.
Отиде си лятото – пъстро,
с емоции незабравими, цветно и красиво, ...
Някой знае ли го, къде се намира?
Подскача в главите ни, трудно стопира.
Криволичи, прескача през дните ни трудни
но намира своите начини, да ни събуди.
То, е нашето желание, мъничко, крехко, ...
К А К В О...?
Дали си ти, дали си си същия,
дали си тук или си някъде другаде,
дали е Сега, Преди или е Бъдеще,
дали си сам, ако няма ги другите... ...
Душата ѝ прилича на дъга,
над нас изгряла, добрини да прави.
Но често навестява я тъга,
че на земята Господ я забрави.
Прибра без време близките ѝ той, ...
"Без теб днешните вълнения ще бъдат като мъртва кожа от вчерашните"
Amelie from Montmartre
Вземи ме за изпът. Товар излишен,
баласта в светлия ти инак трюм.
Аз нямам нищо вече от предишното, ...