Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Краят на циганското лято 🇧🇬

КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.
Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.
Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.
И по неговите дири хлътнах в жълтите треви. ...

Валери_Станков

Poetry

405 1

Между фаза и нула 🇧🇬

МЕЖДУ ФАЗА И НУЛА
... гледам тъпи сериали, смуча бира като смок,
в мъртвите ми катедрали тъй не слиза моят Бог,
ден година спря да храни, и – самотен като псе,
със пияните акрани блъскам цял ден сантасе, ...

Валери_Станков

Poetry

491 4 4

Прахосница на дни 🇧🇬

Прахосани са трите ми желания,
а златната ми рибка бе мираж.
Дали да тръгна, тъна в колебания,
или да чакам новия пасаж.
Дъха си затаявам до пулсиране, ...

svetlitschka

Poetry » Philosophical

784 3 11

Внезапна среща 🇧🇬

Колежке мила и добра,
Прекрасен ще е днес деня
Задето се присъедини
Ти към колектива ни.
Пристигна в офиса ни днес, ...

PetyrVeliki

Poetry » Love, Odes and poems

677

Отвъд... 🇧🇬

Аз съм стратег
за всичко, което на мен ми е нужно -
да съм щастлива,
около мен - и хората в мир.
В зародиш работя зърното, ...

keisigeneva

Poetry

550

Ван Гог 🇧🇬

Лудият рисува ветровете.
Също тъй рисува катафалки.
Могат да се ползват за тапети.
Могат даже за подпалки.
Дайте му кило картофи. ...

radi.

Poetry » Other

898 2 7

Изкуствен интелект 🇧🇬

Видях едно плашило жалко,
на стол приседнало един ---
не гордо, в битка сред житата,
а крак прегънало преди
на птиците да се опълчи. ...

ЛЕЦ

Poetry » Philosophical

914 1 1

От сребърници вече ми горчи 🇧🇬

От бедността съвсем не ме страх,
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв) ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

628 2 6

Любов неизживяна 🇧🇬

Любов - гореща като огън.
Любов - изпълнена с мечти.
Тела - създадени едно за друго.
Души - осъдени да са сами.
Девойка - влюбена до лудост. ...

Просто_Аз

Poetry » Love

711

Мъжка орисия 🇧🇬

Мъжете плачем само по време на дъжд.
Тогава казват, че си истински мъж.
Плачем, проклинаме , но без глас.
Защото не ни е присъщо да плачем на нас.
Мъжете викаме , но на ум. ...

hari36

Poetry » Philosophical

626 1

Изгубена надежда 🇧🇬

В ранните часове, преди да видя слънчевите лъчи,
когато градът все още мълчи,
отваряха се цветовете на едно малко цвете,
в тревна площ до пътя нейде.
Бореше се за малко светлина, ...

Nikoy

Poetry » Philosophical, Civic

695

Под дъжда 🇧🇬

Няма никого да питам за посоката към моя дом.
Не искам да се прибирам! Там е пусто.
Няма никой да питам къде си ти сега.
Ще стоя тук, на тази пейка, под дъжда.
Ще те чакам да дойдеш с чадър в ръка.

венцислав91

Poetry » Love

755

Декември 🇧🇬

Бавно пристъпи и този декември
с вятъра зимен небето смрази.
Месец студен по детски вълшебен,
сбъдващ свидни, съкровени мечти.
С топло огнище, с аромат на канела, ...

Скитницa

Poetry » Landscape, Other

908 5 14

Сапфирени петна 🇧🇬

Градинката е акварел, но в смисъл,
че е рисувана единствено с вода.
Прехвърчат сойки и с крила изписват
изчезващи сапфирени петна.
Денят е сякаш късоглед, защото ...

fyon

Poetry

896 5 7

Орисница 🇧🇬

Орисани сме от мига, когато
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...

natiii

Poetry » Philosophical

594

Акрил за самотни дни 🇧🇬

АКРИЛ ЗА САМОТНИ ДНИ
Избухва листопадът над баира –
в оттенъци от охра и кармин.
Къде ли из пейзажа се намирам?
И ти без мен защо си тъй самин? ...

yotovava

Poetry » Love

643 5 12

Сезонът е един и името му е Любов 🇧🇬

Върти се календарът, сменя дати,
минават седмиците с равен ход,
а аз съм Влюбен мъж в страстта ти,
а ти си смисълът в самия ми живот.
Напук на климатичните промени ...

mislitel

Poetry » Love

618 4 10

Роденият в бурята 🇧🇬

Роденият в бурята не чака,
друг да му проправя път.
Ще крачи смело той и в мрака,
дори да знае, че го чака смърт.
Роденият в бурята глава не свежда, ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Civic

681 4 9

Клокотница 🇧🇬

В памет на леля ми Иванка от с. Клокотница
В сън съм самотница – литнала птица.
Дъжд над Клокотница – в дни – върволица.
Плитка – рекичката, в злак – и приижда.
Път – вдън горичката – нищо не вижда. ...

МарияДимитроваБел

Poetry » Civic, Other

658 1 7

Календар с желания 🇧🇬

С план - за Новата година
си направих календар.
С най-любимите картини
под небесния олтар:
Жив и здрав - през януари ...

Yuri

Poetry » Humorous

763 6 16

Изведнъж 🇧🇬

И явно станал с дупето нагоре
е този кален псевдозимен ден.
Сред мокри котки, улици и хора
декември е нарочил точно мен.
До костите прониква чак ръмежът, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape

640 4 8

Върху ръба на изгрева осъмвам 🇧🇬

Върху ръба студен на изгрева осъмвам,
последен-пръв, роден от самота.
От непорочното зачатие на тъмното
изплитащ пъпна връв за този свят.
И Драконът на сутрешните сенки ...

vega666

Poetry

584 8 8

Сбогом, моя Есен! 🇧🇬

СБОГОМ, МОЯ ЕСЕН!
… защо ли си провождам есента? – та тя със мене беше тъй красива! –
научи ме как шалче да плета от листопада – вейнал кротка грива,
как да напиша някой светъл стих със дългия дъждец върху асфалта,
и да изпратя припека с „Ап-чих!“ на Седма пейка – пълна откачалка, ...

Валери_Станков

Poetry

455 3 2

Само ти и любовта 🇧🇬

Между небето и земята,
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта,
всред сънища неповторими ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

641 3

Предколедно 🇧🇬

декември в длъжност
встъпва и с предколедно
сърце потръпва
декември в длъжност
встъпи и надежда за ...

rhymefan

Poetry

510

Дансинг за двама 🇧🇬

На М. Р.
Надвили тишината на покоя,
очите ни говореха без глас.
На дансинга ти беше само моя
и само твой на дансинга бях аз. ...

argonyk

Poetry

753 2 8

За тиквата като Троянски кон 🇧🇬

В галактика далечна, планета неголяма
със същества разумни от раса свръхразвита,
неспирно обикаля звездица много стара.
Tя скоро ще загине, във черна дупка свита.
Изпращат полк войници и учени големи ...

Mitko19

Poetry » Civic

512

Декември 🇧🇬

Не знам дали е есен или зима.
Ръми дъждец, примесен с мокър сняг.
И газя хем в листа, хем в кал за трима.
Нима дошъл е вън декември пак?
С чадър и шапка ще внимавам, ...

BoBoteva

Poetry » Landscape

735 1 2

Костюм за лицемер! 🇧🇬

Повдигната брадичка с поглед в нищо
бавен жест и безразличие
диалог уж дълбок
повърхност от въздух по-прозрачна
Няма флора ...

Stew_Carrey

Poetry

620

Плач 🇧🇬

Хубава си, с кроткост изтъкана
в билки и обреди мълчаливи.
И отричана, с душа от рана
силна си с усоите си диви.
Кърваво проплакват върховете ...

Ivita_Mirianova

Poetry

833 10 20

Не е трудно 🇧🇬

Боже, колко сме еднакви...
като тикви на плет!?
Надуваме се, че сме различни,
но единствено ставаме
за компот, тиквеник. ...

aap

Poetry

461 1

Минало 🇧🇬

Ноември е и стъпвам върху минало –
потънали във време тротоари.
Пилеят се под крачките картините,
рисувани насън през януари.
А пейките изглеждат някак призрачно ...

fyon

Poetry

733 4 6

Ежедневие 🇧🇬

Започвам деня си с теб,
обикалящ дебрите на моето съзнание.
След това се материализираш и сякаш си пред мен,
а под ръката ти едвам стърчи едно признание.
Но не говориш, само наблюдаваш. ...

Павлова

Poetry » Love

617

Време 🇧🇬

Съжалявам,
не успях да ти се обадя
не успях да те чуя
не успях да те видя
трябваше да се сбогуваме, ...

sim27sa

Poetry » Other

743 1

Панерът 🇧🇬

Панерът
Панерът, в който си подреждал нежно
ябълки, усмивки и сълзи,
изхвърлен зъзне до боклука днешен.
Значи си Бога вече ти. ...

inakrein

Poetry » Other

908 1

Черен петък 🇧🇬

Нека мине този ден.
Нека мине и това предателство.
Купувачите на щастие пазаруват обещания.
Нека мине този ден.
Бяла техника и черни котки. ...

satine

Poetry » Other

654

Знаците на есента 🇧🇬

Къде отиде, есен, хубостта ти?
(За нея колко стихове изписах…)
Не би могла да върнеш младостта си…
Кой времето назад е върнал? Никой!
Ти топла, щедра и добра се случи. ...

ДаниелаВиткова

Poetry

729 2 6

Протуберансите на злото 🇧🇬

Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

905 8 15

Красотата е светлина в сърцето 🇧🇬

Тихо-тихо стъпвам по полето.
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата, ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Philosophical

542 2 2

Щом се влюбих в тъга... 🇧🇬

Ако в длан ги сбера тези мои бездънни небета,
всички нощи ще бъдат по-бели от първия сняг.
Като дума добра, като песен любима ще светят
тихи, слепи недели – заспали на къщния праг.
Щом се влюбих в тъга, всички друми ме водят към тебе, ...

Patrizzia

Poetry

538 7 12

Poetry by contemporary authors

Краят на циганското лято 🇧🇬

Между фаза и нула 🇧🇬

Прахосница на дни 🇧🇬

Внезапна среща 🇧🇬

Отвъд... 🇧🇬

Ван Гог 🇧🇬

Изкуствен интелект 🇧🇬

От сребърници вече ми горчи 🇧🇬

Любов неизживяна 🇧🇬

Мъжка орисия 🇧🇬

Изгубена надежда 🇧🇬

Под дъжда 🇧🇬

Декември 🇧🇬

Сапфирени петна 🇧🇬

Орисница 🇧🇬

Акрил за самотни дни 🇧🇬

Сезонът е един и името му е Любов 🇧🇬

Роденият в бурята 🇧🇬

Клокотница 🇧🇬

Календар с желания 🇧🇬

Изведнъж 🇧🇬

Върху ръба на изгрева осъмвам 🇧🇬

Сбогом, моя Есен! 🇧🇬

Само ти и любовта 🇧🇬

Предколедно 🇧🇬

Дансинг за двама 🇧🇬

За тиквата като Троянски кон 🇧🇬

Декември 🇧🇬

Костюм за лицемер! 🇧🇬

Плач 🇧🇬

Не е трудно 🇧🇬

Минало 🇧🇬

Ежедневие 🇧🇬

Време 🇧🇬

Панерът 🇧🇬

Черен петък 🇧🇬

Знаците на есента 🇧🇬

Протуберансите на злото 🇧🇬

Красотата е светлина в сърцето 🇧🇬

Щом се влюбих в тъга... 🇧🇬

Queue