Студът отдавна е превзел света.
Не му е нужна снежната стихия.
Потънали изцяло в битие и суета
сърца отново чакат коледна магия.
Небето пали приказните си фенери. ...
Живял в България един писател,
неуморен бил, романтик, дори мечтател,
пред листа сядал, щом вдъхновението го озари,
и не спирал да твори чак до зори.
Но налегнали го разни мисли и съмнения ...
Да помълчим за невъзможните любови.
Ако си тъжен, колко дълго се мълчи?
И как обикват се невиждани очи,
и остаряват всички пътища – уж нови.
Да помълчим, да не останат неразбрани, ...
Боже, аз съм, аз... тоз който задава въпроси!?
Без дори да търся подходящи отговори...
Знам ги, в мен те живеят, като гълъби,
загубили свойте крила и гнезда.
Тежко се диша, когато гърлото, стискат ти. ...
Размахах пръст. Изливах си тирадата.
Натривах носовете им. Злорадо!
Усещах се високо според мярата
на смелата си съвест – без огради.
Ала дълбоко в мене интуиция ...
КОЛКО Е ЧАСЪТ?
... това се казва кеф и половина,
най-после да задишам с пълна гръд! –
жена ме спря във Морската градина
и каза: – Чичко, колко е часът? ...
СЕБЕПОЗНАНИЕ
С перфектни – пълно! Аз не съм от тия!
Но грешки рядко случва се да правя.
Гръдта ми музикална е кутия –
със звук на лира и на незабрава. ...
Как да те спечеля?
Как да те направя мой?
Влюбвам се във тебе, за беля.
А жените около теб- колко ли са те на брой?
Знам, че съм специална. Специален си и ти. ...
КЪСИ ДРАСКИ ВЪРХУ СНЕГА
През зимата рисувам само с туш –
защото светлината е оскъдна.
И с всяка кал по мокрия ботуш
копнея пролетта да ми се сбъдне. ...
ПОСЛЕДНОТО МИ ЕСЕННО ЛИСТО
… защото ми е есенно, защото ще хлътнем скоро в тежки бездни студ,
последното листенце от дървото слетя прощално в твоя топъл скут,
ти ахна! – ти бе толкова красива – че аз за миг изгубих ум и дум,
това листенце много ти отива! – показаха те в тъпия Newsroom, ...
Понякога намирам смисъл само
в най-дребните, най-малките неща.
Когато чуя детски възглас „Мамо“
и страстна дързост в капки на дъжда.
Когато лист отрони се и пада ...
НАЙ-СЕТНЕ ПОМЪДРЯХ
… изглежда, напоследък помъдрях –
защо ли? – просто нямам си идея,
глупакът все избива ме на смях,
пред мъдреците почвам да немея, ...
Всичко сякаш върви си по старому.
Сезонно заваля първия сняг.
Мъгливите сутрини по декемрийски
и тягостно, ни напомниха…
че животът като миг отлетя. ...
Клекнал народът, свел и главица
да пийне "от извора" глътка водица.
Ала от жажда даже не вижда,
колко е кална онази ръчица,
дето пои го... Ама не хае ...
Вървиш ли със наведена глава,
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи ...
Буден съм . А сънувам кошмари.
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна. ...
ЕЛА ДА ПИЙНЕШ С МЕН ЕДНО КАФЕ?
В неделя сутрин сядам на кафе.
И тихичко за тебе си мечтая –
как с черното палтенце – кадифе,
ще влезеш във самотната ми стая. ...
Откога не съм се връщал в този град и в тази къща
Песен на Васил Найденов, по текст на Михаил Белчев
Старинният градски часовник
отмерва отминали спомени,
в които съм просто летовник, ...
До теб не стигнах
Поисках слънцето, поисках небесата,
поисках вятъра, поисках красотата!
Докоснах болката, докоснах радостта,
докоснах леката въздишка на деня! ...
Копнежът ми за сняг е тих и бял.
Забравено усещане за вкъщи.
Наметнат с обич (не на мене) шал,
на мене даже месецът се мръщи.
Копнежът ми за обич – топъл сън, ...
Добре дошъл си, приказен Декември!
Очаквах те с притихнала душа.
Премръзнал си от пътя, уморен си,
ще ти налея чаша топлина.
Ще я поръся с мъничко канела ...