Съдбата ми какво за мене предвещава?
Дори е по-добре, че няма как да знам,
крепи ме вярата, че ти си нейде там
и че обичаш ме. Каквато съм - такава.
Била съм някъде когато ум е давал, ...
Той е моето време, в което не остарявам.
Топла ръка, караща ме да се повтарям в буквичка.
Закачливата и сериозна мисъл -
шепнещо разговаряща.
Храмът, в който вярата с мен е щастливо глупава. ...
Живеем в ново динамично време:
земята ни е с черен креп и грим,
небето нишки огнени оплете
от оръдейни изстрели и дим.
Далечните космически простори ...
По-прегракнал от стара винилова плоча с гласа на Висоцки,
по-пиян от представата грешна за ранната смърт на Есенин –
до забрава и късни прозрения този живот се проточи
и за себе си ходя да питам на бързея речните мрени.
Ще се срине до камък и пепел ...
Има нещо тъжно в празните училищни дворове,
нещо носталгично в пожълтелите листа,
гонещи се между пейките и горе
над широките и светли игрища.
Има нещо шепнещо в Септември, ...
В страните на великите държавници
не вярват на лекета и продажници.
На всеки появил се нов измамник
е лепнат етикет със надпис “задник.”
В държавата на скъсаните задници, ...
Дока̀то се втора̀чвах дълго в листите,
живота вън кипеше от живеене,
а аз умувах с детското си мислене -
какво не бих посмял като узрея...
Или какво бих сторил за душата си, ...
Понеже затворите ни все по са кът
и по конфорт не отговарят
на евростандартите,
(а парите народни трябва да се пестят)
пък престъпленията са ежечасни, ...
КЕСТЕНЧЕ МЕ ПЕРНА ПО ГЛАВАТА
... нали поет съм адски неизвестен,
и в столицата бях дошъл за ден,
изпрати ме един софийски кестен,
търкулнал се по „Руски” подир мен. ...
ДРУГИЯТ В МЕН
... въображаемият свят понякога е много тъжен –
полека се превръща в Ад, додето, че сме в Рай, се лъжем,
живея – уж, в прекрасен сън! – но в него всичко е измама,
отвън – човек, отвътре – пън, и – уж, съм тук, а пък ме няма, ...
Нима е изненада в този свят?
Днес си беден.Утре си богат!
И тръгваш света да оправяш...
Успехи крехки!Криле на слава
и почести до някакъв момент... ...
СПОМЕН ЗА МОМЧЕ
... понякога излизам на полето и тръгвам през братилите нивя,
и смислям си момченцето, което светът от мен безжалостно отвя –
прочело седем книжици по списък от хубавата класна в трети клас,
рояк светулчици да ме улисат – да ги лепя на челото си аз, ...
посветено
Тя отлита нанякъде с неизвестна посока.
В мен сърцето разкъсано, сякаш спира да бие.
Аз те моля единствено - теб, от високото,
изпрати ѝ любов и добра орисия. ...
Прегръдки ...
С “Добро утро“ мъжа си прегръщам,
с внучките – нежно се гушваме, също…
Със сърдечна, тъй топла прегръдка
синът ни – сила, утеха ни вдъхва… ...
Нямам си братче, нито сестричка.
В детската стая си играя самичка.
А дойде ли време за Сънчо, заспивам
с приказка - две от любимата книга
с дебели корици и с цветни картинки, ...
ВЪРЗОПЧЕТО МИ С ЛИЧНИТЕ НЕЩА
... да си приготвя някои неща,
преди да ме отвеят ветровете –
тютюнеца на моя стар баща,
на мама да накъсам китка цвете, ...
Аз съм жена и може би е тежко
да ме приемеш в същинския ми вид,
природата създала ме е безпогрешно
с красиви форми и с нежен лик.
Тая в себе си незнайни сили ...
С гласа на капката слуха докосна,
по-скъпа от вълшебна светлина,
в годината на щастието високосна,
от бога дар единствено за нас.
Предвкусвах те с воал от святост, ...
Ако обич ти дам - ще получиш,
ако нежност ти дам - ще почувстваш,
Сърцето със любов ще отключиш,
Човека в себе си ще допускаш.
Ако сълзи полея - ще видиш. ...
ПРЕВЕДЕНО И КАЧЕНО ОТ САМИЯ АВТОР!
В сивия град, където няма място за светлина,
Живееше шаманът Максим, черствен като камък.
До него беше демонът, наивният Фенрир,
Като ин и ян, съдбата ги свърза. ...