Свят толкова объркан от свойте терзания...
създал безброй излишни бесове, Защо?
Кому са нужни непонятните мъчения
нали за нас Господ се роди, умря.
Мъченици... о не, грешници безбожни, ...
Погледни към последния сумрак,
погледни към прощалния блясък -
през преградите, дръзко застанали
сред безкрайните разстояния.
И кажи ми, че виждаш отвъдното. ...
Светлина в живота ми се появи,
душата забрави своята тревога!
Просто каза ми:"Напред върви!",
дойде ангел, дойде дар от Бога!
Сякаш се намирах в рая чуден, ...
Заваля, заваля, сякаш знае – с години го чаках,
този дъжд. Ситен, плах и от зима откраднал дъга.
И замърка стаен под ръцете му милващи мрака,
жадно пих, до насита... и няма преди, и сега.
оживя, оживя и разцъфна душата ми. Кимат, ...
Поне ме бива, още как ме бива,
в разделите. Мостовете горят.
Оставам си плашило насред нива,
а в шапката ми – целият ми свят.
А вятърът под дрипите ми пъстри, ...
ДУМИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ
Не ми разказвай в строфи пролетта –
не стигат думите – да я опишат.
Не знам дали синигер през нощта
си чувал как от обич е въздишал? ...
Светлината няма сянка. Светлина бъди!
Създавай цветовете. По земята ги реди.
Вземи със себе си звездите. Нека да са те.
Огледала ще са ти на лъчите. Светлината ще расте.
И разливай надалече всеки свой копнеж, ...
Мозъкът ми, затворник във килия от кост,
но не е тя всъщност затворът!
А тогава той кой е? Май дочух тук въпрос -
Той е всъщност... във мозъка, хора...
Той, това са личните ми лимити, ...
Събитията от произведението се случват в специализирано медицинско заведение за творчески личности. Всички фокализации са непреднамерени и случайни :-)
Сияеха в лазурна нощ слънцата
И свиреше небето рокендрóл,
Когато се довлече пак сестрата
И ми набичи халоперидóл*. ...
Със чаша вино разредено със вода,
втренчен в времето ни диво...
Мечтая ли или тъжа това дори и аз не зная
Самотен сред викове кресливи, до кога!?
Объркан Свят, хора в сенки скрити. ...
Измерва се времето наше и мярката
сме самите ние, разказали някъде във влака
от живота си няколко запомнящи се щриха:
на непознатия, на болния, на търсещия-
верен приятел, спасителен лек или спътник в живота. ...
Всеки ден се будя с мисълта за теб…
Всеки ден в който се събуждам избирам теб…
Всеки ден се влюбвам в теб…
Всеки ден искам да те прегърна…
Всеки ден искам да те целуна… ...
С песен на уста
(Посветено на Николина и Мария Чакърдъкови)
Две красиви жени, майка и дъщеря,
пак песен захващат, песен българска!
А хората отново се хващат на хора', ...
Ти често ме питаш дали те обичам:
Защо се съмняваш в това?
Аз само на теб във любов ще се вричам,
дори и във плен на смъртта.
Животът не може да скъса веригата, ...
Небето размаха крило, а аз те измислих повторно.
Обяздих Луната седло, препуснах над нощните покриви.
Прозорец разби се със крясък под нас,
посипа брокат по асфалта.
Танцуваха заедно косите ни валс ...
ЛУДИЯТ НА ВАРНА
… не се и питам аз ли съм, не съм ли – дали ме има в лудналия свят,
и си мечтая в нощи таласъмни отново да съм силен, див и млад,
девойките на Варна да са мои – по цял ден стих след стих да им чета,
да хълтам с двеста в острите завои по грапавия път към старостта, ...
Снегът покрил е всичко с бял воал,
дали светът наистина така е грозен,
че щом след дъжд, покрива се със тъмна кал,
без студ да побелее, май не може?
Светът, покрил е всичко в светлота, ...