От все сърце благодаря ти, Боже,
че пак съм най-самотен на света.
Кому е нужна връзка сложна,
щом може да живее в самота...?!
И още, Боже, искам да ти кажа, ...
Гледай облака - скитник!
Как бързо се променя, изплъзвайки се като дим!
Твоят образ е в него: пътуващ, променящ се, но невредим!
Погледни брега на реката!
Вчера зелен, днеска с оголени корени! ...
Лицемерието стана днес модерно.
Прекръстено е на дипломатичност.
Това абсурдно е, имагинерно!
И може ли да бъде идентичност?!
Човек в преценката си първа бърка - ...
Колко ти остана?
Мрачното в душите ни, облак в мечтите ни, десет цвята на сивото
И тази болка, в чуждите, в очите им, видях се като малка трапчинка
Пиеса с красив анонс, без аплауз
Свиди ми от себе си да дам, назаем, може би ...
Ще минават години и време, и хора.
Някой ден ще сведа побеляла глава.
Ще налегне сърцето ми сива умора,
но пак ще осъмвам щастлив от това,
че съм бил на света, че съм любил и страдал, ...
Лесно ли е да накараш сърцето да спре?
Лесно ли е да накараш любовта да умре?
Лесно ли е да гледаш чуждото страдание?
Лесно ли е да имаш всичкото познание
по чувства силни нечии, дълбоко. ...
Чувствам те в полъха на вятъра, как нежно галиш ми косите...
Чувствам те в лъчите на слънцето, как стоплят леденото тяло...
Чувствам те в празната стая до мен, как галиш ми лицето с топла длан...
Чувствам те, когато димът от запалената цигара издига се над мен и твоя образ ми „рисува”...
Чувствам те ...
Изпий ме с онзи поглед чувствен и жарко ти ме целуни,
взриви с горещите си пръсти и нежно после ме гали.
И нека бъда слаба, беззащитна, превърнала се в утринна роса.
Докосвай с устни и прегръщай жадуващата те жена.
В душата гмуркай се и искай всичко! Какво пък - мога да ти дам – ...
По устните усетих, че си ти,
по-влюбена, по-огнена... гореща,
по-хубава от всякога преди,
брегът... бе първата ни среща.
Усетих те по-нежна от цветята ...
Кой кого ловува?
Разхождам се в гора от непознати
и изведнъж съзирам най-прекрасната жена.
А ти, най-свята от създанията святи,
изплъзваш ми се в нощната тъма. ...
Вестник нов стои на масата,
кафе до него бавничко изстива
и котката лежи в краката ми,
докато си мисля за деня отминал.
Не помня аз картините от вчера, ...
Нямам право да те искам отново в живота си,
след като безцеремонно от него те отпратих.
Сега ще те гледам отдалеч, както ти тогава,
и с усмивка на лице ще ти казвам „Здравей” и „Довиждане”.
Какво като съм птица без крила,
привидно съм човек-жена,
но ти не знаеш каква съм в моята душа,
че аз летя с крилете на любовта.
Защо ми казваш, че няма право моята душа ...
Не искам за заспивам без теб.
Привързах се силно, сега ме оставяш.
Не искам да заспивам без теб, целуни ме.
Избягваш ме, усещам как бавно започваш да изчезваш.
Усещам болка, болката по изгубена любов. ...
Едно словосъчетание... две навързани думи...
Три удара в секунда... изтласкват ги напред...
Шум в тишината с пълна празнота се слива...
Плаха, малка крачка назад и си поемаш дъх...
Потапяш се в морето на седемте отрови... ...
Иска ми се да спреш да ми задаваш въпроси и да започнеш да ми даваш отговори,
да спреш да чакаш да те целуна и да започнеш да ме целуваш,
да спреш да мислиш и да започнеш да чувстваш.
Иска ми се спреш да ми вярваш и да започна да ти вярвам,
да спра да дълбая и да имам всичко пред себе си. ...