Poetry by contemporary authors
Спомен 🇧🇬
Така и не напуснах спомена за онзи майски ден,
макар, че зрелостта вгорчаваше мечтите му.
Тя мислеше за бъдещето. И за теб и мен.
И трупаше върху изгубеното придобитото. ...
* * * 🇧🇬
не искай и не вземай наведнъж.
Това, което на теб е отредено,
все някога и то ще ти се случи.
Предостатъчно ще имаш време ...
Бял стих 🇧🇬
и ми е тъжно
тъжно
тъжно...
Падат като красиви моменти. ...
Цвете в снега 🇧🇬
Подарих ти го с топла целувка!
Ти прегърна ме, с глас се засмя
и отвърна ми с нежна милувка!
Утре този сняг ще се стопи, ...
Нелепо 🇧🇬
ще са чувствата, само след миг.
Гордостта, тази нагла безсрамница,
в мен заключи и вопъл и вик.
Ще разголя пред тебе душата си, ...
Приказка за дракона 🇧🇬
Живеел нявга дракон в дни далечни
в една дълбока пещера в скалите.
Бил стар почти като самата вечност,
от ноздрите му пламъци излитали, ...
Амнистия за Грешна Любов 🇧🇬
С кристално чисти очи. Белокрило видение.
Демон черен, а отвътре е светло създание.
Влюбих се в прокълнат! Съдба или наказание?
Докосна Сърцето ми с безплътна, горестна нежност. ...
Тъжно 🇧🇬
Трудно ми е сам да се позная.
На наивник някакъв приличам,
който с любовта игра играе.
Тя не може все да ме намери. ...
* * * 🇧🇬
и те дълго те караха да си повярваш...
и дълго мислеше, че твоето е правилното
и дълго се опитваше да заблудиш и мен,
а аз отдавна знаех, ...
Сетивност 🇧🇬
Защо вибрират сетивата
във тъмен унес потопени
когато сливат се телата
от Страст стихийна уморени, ...
Зима 🇧🇬
затрупва следите ни
и те на топло се гушат -
далече от всичко.
Дъхът ни рисува ...
Страх 🇧🇬
страхът сковава мозъка и волята!
Страхът е във очите ти – позор!
Но спри да се страхуваш, моля те!
Страхът убива всеки порив, ...
Самотни мисли 🇧🇬
каква прохладна и чувствена ласка!
За миг забравям болката
и всичко потъва в тишина...
Толкова е красиво!... Макар и само ...
Пролет 🇧🇬
Сякаш днес родена прелест.
Като никога високи небеса.
Влива се в гърдите свежест.
Глъчен смях - крилати самодиви, ...
Счупи ли се като изпусната чаша... 🇧🇬
на малки парченца сърцето ти?
Пръсна ли се от напъни тежки,
от викове, от любови грешни?
Изгуби ли се сред хора всякакви ...