Изпитах чувството зловещо, видях го вчера аз,
мястото, където всички изпадат във захлас.
Мястото, което свързва живота със смъртта,
мястото, което плаши всички на света.
Опитах да премина, да сграбча светлината, ...
Мислите ми се търкалят като кестени,
весели и обли, по паважа.
Те са есенни, добри, естествени.
Малко тъжни са... Ще ви разкажа
как сърцето ми – листо червено – ...
Желаем най-силно, докато ни дръпват изпод носа,
губим си дните в странни заблуди,
забравяме си мечтите...
Раздаваме за други...
стараем се за чужди... ...
Листата падат като слънчеви лъчи -
по пясъка, под ходилата,
и тъпчем слънцето, а после се препъваме
от паяжините на светлината.
Очите ни се реят в необятното. ...
Защо си тъй послушно ти, сърце?
И не преставаш все така да биеш...
Държиш живота в своите ръце
и ненаситно, ненаситно пиеш...
Защо така ми служиш и до днес, ...
Разбрах какво е да пишеш, когато разполагаш с голям емоционален заряд. Получава се много добре. Ето резултатът:
Какво ми е в момента
Как да мисля за крале, когато
вкъщи баба ми се мъчи.
Все лежи и с памперс е, откакто ...
Късна нощ – една целувка!
Дива и страстна – от никого неочаквана!
Една жена, една усмивка – толкова много в моите очи!
Погълнати от себе си – игнорирали другите!
Изцапани с думи – коварни и подли! ...
АХ, ТАЗИ ЛЮБОВ
Не позволявай на сърцето да обича,
не му позволявай да се привързва към някого с любов.
Ах, от тази любов как боли,
но не пак обичаме, нали. ...
Защо не искат да си идат
онези пеперуди, които пърхат в мен,
изгубих цялата си гордост за едно "здравей",
а дори не получих отговор...
Силна съм, защото зная слабостите си, ...
С безстрашния герой Левски се гаврят роми.
Явно забравиха те за катунишките погроми.
Нямаме нищо против етническата толерантност,
но отстояваме твърдо нашата националност.
Обичаме правдата, светлината, човещината, ...
Съвършената любов, преодолява всичко,
преминава през високи върхове,
пропада в най-ниските дълбини, пак изправя се, минала през всичко.
Любовта ни силна преодолява и смъртта, разбива с глава стени,
тя няма никога да умре, щом сърцата ни държи в своите ръце.
И в мига, в който чуеш Китара
сред шума на безбрежно море,
ще си спомниш стотиците гари,
през които - си минал... Момче,
а смехът ще те кани - на гости, ...
Хората имат самолети, яхти, вили,
а ние живеем в тези сивите „могили”.
Бащите на някои вече са инженери,
а моят само знае да ми се звери.
Не искаме от вас нищо да научим, ...
Ако съм малка част от нечии надежди,
ако съм слънце в нечий мрачен ден,
ако присъствам тайно в нечии копнежи,
ако в момента някой мисли си за мен,
ако била съм хубав край на нечий разказ, ...
Господи! Как за миг се търкулна животът –
сочна ябълка, изтървана от тичащ хлапак.
И преглъщам тъга, и броя невървени посоки,
и протягам ръце да го вкуся отново. Но как?
До върха как се връща отвързана бяла лавина, ...
Сбор се свиква пак сега,
ще ходим ние отново на война,
без страх и колебание в нашите сърца
ще водим люта битка със врага.
И тръгваме на път за таз война ...
В очите на чайките се белее тъга
като спомен за отминало лято.
Прегракнали до безумие, те обикалят сега
и изпращат последното щърково ято.
Техен остава безлюдният бряг, ...
Без вина виновен бродя по земята,
скитам се бездомен вътре в тъмнината.
Без душа останах, без сърце и тяло,
мъката оставих, не би ме заболяло.
В безтегловност нося се, летя в небето - ...
„И ето ме сега. Преследвам една есен из цяла Европа.”
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Дали навсякъде една и съща есента
запалва своите добри пожари?
Танцуват ли все същите листа ...
Аз спомням си, когато бях дете,
задавах си един въпрос без спир -
"Аз съществувам ли въобще
във този свят на необятна шир?"
Баща ми смееше се много ...
Посърналият парк пò иначе шуми.
Липата среща с мир поредната си есен.
Макар оставил я без цвят и миризми,
към други дворове и може би земи
плода ѝ вятърът понесе. ...
Дъждовна вечер и едно очакване...
Отнесено загледана в пейзажа,
пътувам аз - една самотница...
Разкъсвана от хаоса и страха.
Дъждовна вечер, тръпнеща в очакване... ...
Кога се занижеха дългите зими
и сняг се натрупа в поля и комини,
се вглеждах в дълбоката бръчка на дядо,
притихнала в ъгъла близо до Шаро.
Щом пукнеше тайнствено пламък в баджата ...