Poetry by contemporary authors
Какво е да си само миг щастлив 🇧🇬
една безкрайност вечна,
но той е толкова красив,
докоснал близостта далечна.
Когато вкусваш благодат ...
С писане ще те забравя 🇧🇬
чертите ти се сливат в илюзия.
Заличаваш, изчезваш, размиваш ме, поставяш
крайна диагноза - агенезия.
Болиш самотно, непрестанно, чуждо, ...
* * * 🇧🇬
далечен връх смутен,
загубен е един човек
и образът, останал в теб.
Цвете крехко без листа, ...
Добро утро, Свят! 🇧🇬
Ето ме, тръгвам към тебе!
Ще те любя до последния дъх,
в твойта пазва ще подвия колене.
На вратата ми чука денят, ...
Сезони II 🇧🇬
На синовете ми Драгомир и Светлозар
И как да ви кажа, момчета, че лятото свърши?
И как да ви кажа, че вече отдавна е есен?
Че клоните цъфнали днес са оголени вършини, ...
Есен - хайку 🇧🇬
есенно кафе
вятър
отнася късметчето
*** ...
Любов 🇧🇬
Вървяха пред мене двама влюбени,
като в сън приказен с мечти.
Вятърът сплита им ръцете,
слънцето ги погледна с питащи очи. ...
Височини 🇧🇬
"... свестните у нас считат за луди..."
Христо Ботев
Научени на ниското
да казваме високо, ...
Синьо-зелен изумруд 🇧🇬
Мъжки поглед. И лъстив е. Претопява ме...
Като лава гореща настига ме. И облива ме.
Лакомо. Жадно. На бавни глътки изпива ме.
Гали, приласкава. Подмамва ме. Изкушава! ...
* * * 🇧🇬
за да се намерим...
пак...
искаш шанс,
шансът е светлина, ...
Не казвай нито дума 🇧🇬
Не казвай нито дума.
///
Замълчи. Думите често са отрова
и рядко нещо повече от кал. ...
Нетраен строеж 🇧🇬
Все някога ще стигна до Бургас, макар че в мислите съм акостирал
на онзи бряг, когато в кръгъл час вълните се припенват като бира. ...
В града, към който води всеки път, побрал се във черупката на мида,
с отворени очи жените спят, защото все очакват да ме видят. ...
Есенна постеля 🇧🇬
рисуват някакъв килим от самота.
Есента води след себе си тъгата,
която ражда се във страдаща душа.
Една тъжна есенна постеля, ...
Чудатостите на душата 🇧🇬
със ритъма на ветровете.
На уморена се преструва
и ляга в чашката на цвете.
Душата сънища сънува - ...
Аз и Лари 🇧🇬
Днес с любимото ми куче
падна щура веселба.
Знаете ли к‘во се случи?
Пак направихме беля. ...
Пише ти Грозното пате със сивото перо 🇧🇬
Пише ти Грозното пате.
Дето не стана Лебед.
Но пък сърцето му – кратер.
Все мисли… Мисли за Тебе. ...
Помниш ли? 🇧🇬
бяхме щастливи?
Помниш ли времето, когато
се чувствахме живи?
Помниш ли думите, ...
И дворът с тишина се облече 🇧🇬
Тъгувах много, щом баща ми
реши и стария орех отсече,
угасна внезапно зеленият пламък
и дворът с тишина се облече. ...
Аборт на душата 🇧🇬
спъната в сянката на възмрачна немилост.
Абортира спонтанно душата ми.
Не можа да износи плода
на свойте големи, невъзможни любови! ...