В стаята стоя сама с чаша вино в ръка.
Спомени отдавна отминали се връщат
и много силно ме прегръщат,
но аз не искам да си спомням, не искам да мисля за това какво било е...
Искам да забравя всеки изминал миг с теб... ...
Завръщат се безсънните ми нощи.
Завръщат се от миналото сякаш...
Забравени, те ме преследват още.
Но някак... нови... Идват... И ме чакат...
С очите си опипвам тъмнината ...
В изминали дълги години
ръцете болят ме не мога да пиша.
Тогава последно накратко написах:
"- И отново в мечти да летим!".
Различия няма, поглед наоколо, ...
Какво си ти – жена или магия,
градина ли си със назряващ плод...
ако си извор - с дъх ще те изпия,
че те жaдувам вече цял живот.
Нима си ти комета към безкрая, ...
В живота си до днес не съм живуркал
и винаги съм бил боец на страж,
с младежки хъс навсякъде се юрках,
събирал съм отвсякъде кураж!
Напрягал съм се все до изнимога... ...
Опустошително смразяваща, безумно стряскаща,
грандиозно прогресираща и адски плашеща,
експлозия величествена, с мащаби титанични,
едно пространство празно, направи го различно.
Едно начало пищно, с амбиции грамадни, ...
Не ме вини
На баба – защото обичаше поезията ми и знам,
че ще прочете това, където и да е
Не ме вини, че още скришом плача.
(Едва ли ще привикна да те няма.) ...
Окончателно се отказвам от теб.
Лъжата ти горчи и ни отегчи.
Ти свят ли си, или просто една душа?
... Да ти кажа, всеки е Свят с душата си.
Каквото поискаш, това ще получиш, ...
В леглото се събираме смирени,
като в олтар на разрушена църква,
душите и телата уморени
рулетката на обичта разбърква...
Притихваме и устните пламтящи, ...
Изтляват буйните огньове на страстта.
Остава упоритата жарава.
След онзи близък хълм е старостта
и с младостта си се прощавам.
Недей угасва, жива топлинка, ...
Знам как пее тъжната китара.
Това не е песен за всеки...
Ще стене самотнa, спомени ще навява.
Така боли в сърцето, така боли и в мене...
Сълзи когато напират, ...
Даже девет небета не могат
да те скрият от мен. Аз те имам.
И е сладостно-тръпна тревога -
да наричам света с твойто име.
Тази обич е много различна ...
À la guerre comme à la guerre.
Животът ни е като водевил във стар театър
с подмяна честа на актьорите,
а любовта е оня вятър
от вентилаторите зад декорите... ...