Красиво се подреждат ветровете,
когато разтанцуват есента.
Приличат на замислени поети
над своята божествена съдба,
да сбират мислите си в малко думи ...
Тръгвам боса по снега
и всичките илюзии от себе си събличам.
Истината е в студа и болката,
в които тайно пак се вричам...
Прегърната от собствените си ръце, ...
Вятърът шепти. Нежно името ти.
Ден след ден - умира спомен в мен.
Празен сън. В шепите си скрих сълзи.
И боли. Някъде сгреших.
Няма да вали. Изгубени мечти. ...
Дали се случи вчера онова, което ме гори при мисълта,
или бе друга нечия съдба, оплетена във спомени и празнота.
Човешкият живот е пясъчен часовник, искрящ и слънчев лекичко отронва,
секундите се нижат, без да спрат, поглеждайки назад, си спомням оня кръговрат.
Кръговратът е без край и без начало, п ...
Бяхме малки, нали, бе братлета?
Не виждате ли онези усмихнати хлапета,
където играят на пейката пред блока?
А днес вече си говорим за ''кока''.
Кой какво е изпушил, ...
След къщата на вятъра започва вечността.
На птица се превърнах, летях високо, отвъд времето,
на прага и приседнах.
Ограда-облаци, полета от мечти, видях и моите,
във тях бе ти, но без лице и тяло, ...
В жадуващите ти очи се спрях
и нежност шепичка там плиснах.
Безшумно зрънце мъничко посях
и дълго, дълго гледах как пониква.
Растеше с дни, а сетне и с минути. ...
Виновен съм! Виновен съм за всичко,
което от живота си не взех...
Редих го като стихове – на срички,
Но ритъмът му тъй и не поех...
Виновен съм – не исках да се боря ...
Защо да пишем? Ето го въпроса.
Лъжем си акълеца защото.
Всъщност стиховете ни какво са?
Сламки за удавници в живота.
Книжни лодки. Колко им товара! ...
Не можеш да си тръгнеш, любов
Как да те оставя да си тръгнеш, любов?
Полудя ли!?! Не си ли видяла очите му,
как все ме търси? Все още. И как е готов
на всичко, за да съм спътница в дните му. ...
Не ме намирай в нощите си черни,
не ме намирай в бурното море.
Във тичинките на липите цъфнали
ме има и... в усмивка на дете.
Не ме намирай в сивия следобед, ...
Преодолях те. Навярно разбираш.
Отдавна изсъхна една детска любов.
Уморих се в погледа твоя презиращ
да търся приканване някакво, зов.
Уморих се да вярвам – и вярата свършва, ...
Не искам да е днес студено в храма!
И топло да е - няма да заспя...
Прегръдката е страстна... и я няма,
когато се събуждам сутринта...
Делят ни ветровете и горите ...
Някога в далечни, далечни времена,
за своя принц мечтала госпожица една.
Живеела тя скромно, в бедност и тъга
и молела се често в среднощната тъма
да я избави Господ от тази самота. ...
Не! Не е измислен! Но в тайна скрит е!
Единствено аз знам, че съществува.
Пристига нощем, щом заспят щурците,
и като страшна болест в вените върлува!
Неканен, властен вмъква се в съня ми, ...
Ние, актьорите
Кой вярвал е, че приказката свършва?
А фабулата й така сме фантазирали,
така сме плели искано-неискано!
Така сме вярвали в красивото... ! ...
Да се обичаме не смогнахме със теб
от толкоз бързане, безсъници и грижи.
Животът сдъвка ни, настръхнал и свиреп.
Не се научихме и рани как се ближат...
И за кога? Нали пътуваме на стоп ...