Poetry by contemporary authors
За него бях чужда... 🇧🇬
търсим лице в лице да застанем с човека в света,
а обичта, що жадуват я всички, е като вируса-
търсим билка за лек, а не знаем, че в нас е била.
В къдели от тръни и пясък гнездо Самотата си свива ...
Сбогуване с недостижимото 🇧🇬
Въздишка, полъх, цветно многоточие...
И поглед - стрък кокиче над снега.
Небето - с въпросителни обточено.
Ухание, но с привкус на тъга. ...
Сянка на стената 🇧🇬
Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя? ...
Пролетна "примка" 🇧🇬
Над бялата хартия 🇧🇬
Стоя над бялата хартия...
И съм със огън зареден.
Решавам пъзели, не крия!
Във Нерешимото съм потопен! ...
Да бъде есен 🇧🇬
“О, есенен вятър, вълшебен есенен вятър...”
Карлос ПЕЛИСЕР, “Стихове за есенния вятър”
Замръквам пак сред януарски сприи
сред синкавия поанлас безбрежен ...
Ела да те помилвам, сине 🇧🇬
Ела да те помилвам, сине,
нищо че вече си голям.
Сърце майчино не трае
обичта голяма да ти дам. ...
Случайна капка 🇧🇬
и то се обърка горкото.
Неочаквано и непонятно
започна да вижда обратно.
Красивото виждаше грозно. ...
Благодарност 🇧🇬
поправи сторената грешка в мен
и към приятел близък що обидих,
с невежеството си в отминалия ден!
Това е мой урок, научих го ...
Различен ден 🇧🇬
и навярно, защото е мой,
закачливо в очите ми спира…
Но и там не намира покой.
Просто взима две шепи надежда ...
Променяй ме 🇧🇬
с цвета на изгряващото слънце.
С мек вкус на вино устните си впий,
разлей аромата си по мене.
Докосвай ме, изпепелявай ме, ...
Вярата не носи шапки 🇧🇬
набучени на колци.
Във черепите кухи – слънце.
Проклети богомолци,
проляли зарад вяра сляпа ...
Не цъфналата роза 🇧🇬
Като роза не цъфнала
беше ти преди
и със зелените бодли
пазеше сърцето си. ...
Моята писана 🇧🇬
Нейното "мяу" е кат' нежна мелодия кратка.
Помня деня, когато за пръв път я видях.
На едно черно тяло погледа си спрях.
Това беше един ден белоснежен, ...
Осмомартенски поздрав 🇧🇬
Жената е
Отговорност е да си жена.
Блага Димитрова
Жената прекрасна е цяла вселена, ...
Пак 🇧🇬
Във съня си открих отпечатъци
и следи от забравен разкош...
... и от мъничко нежност - остатъци...
Пак била си до мен, като грях, ...
Брътвежите на един поет 🇧🇬
пръсти и длани стремглаво препускат след тях.
И нецелунато място от мен не остава,
твоето име тихо повтарям в захлас.
Странни извивки и фигури пишеш в ръцете ми. ...
Без маска 🇧🇬
С нестихващия вятър летя,
към теб безнадеждно се стремя,
ти си порив и мечта всевишна,
но аз съм твърде лоша и различна. ...