Години вече как не бях се връщал,
а Майка ми замина, затова
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева...
На прага спряло гущерче, което ...
Ох, Василе банго, таз година мина.
Циганската Нова вече е дошла!
Старата изниза дните през комина –
Новата пристана с дългата метла.
Много е летяла, тук се приземи! – ...
Червена следа
Червена следа от вино и страст за теб оставям,
не искам да те изоставям,
нека превърнем нежната капка в море от любов,
животът към нас няма да е суров, ...
Не си дошла, а вече си отиваш,
далечни, стъпчиците ти отекват
в слуха ми, болестно примиращ,
а болестта - мълчанието тежко.
Неказаните думи ме пронизват, ...
Рисувам лицето му с черната боя,
която той ми купи преди седмица-две
да боядисам вазата с цветя,
които окапаха и по масата застлаха се.
Събрах ги с двете си ръце, ...
От огнен дух и дим чудесен,
към таз заблуда моят ум понесен,
сред тези тук, които не познавам,
но на които искам тайничко да подражавам.
Летят ли те, или пък аз съм още замразен, ...
Така ми се иска да ми припомниш
как нежно докосват ръцете ти,
като есенен лист сълза се отронва
и плавно прекосява лицето ми...
Така ми се иска да ми припомниш ...
Отново утро е и съм сама,
в очите ми напира тъжно гореща, мъничка сълза!
А зная, теб ще имам само във съня,
защото си отиваш тихо със утрото и със деня!
Като дете ще плача всеки ден ...
Всеки иска от живота да взема,
любов, трохичка хляб дори,
не осъзнава и какво ни отнема,
едва когато силно ни заболи.
Всеки иска от живота да взема, ...
(По "Blue devils", В. Чернев (severianin)
Като тънка свещица гори и се стапя
и последната радост на нашия ден.
Онемели сълзи от сърцето ми капят,
но не искаш да видиш. Ти сляп си за мен. ...
Жадувам те във всичките си спомени,
тъгувам те по нощи приласкани.
Луната, запокитена сред клоните
ми връща лудостта на твойте длани,
които свличат всяка жалка дрипа ...
Цигарен дим образува едно сърце
и то се спира разкъсано в две ръце.
И не стигна сърцето, не стигна небето...
Но умира пред мене едно сърце
и политна сърцето като перце. ...
Аз те срещнах, любов закъсняла,
на брега на море от пророчества.
Бе нащърбено твоето тяло -
пасна с моите ръбове точно.
Стих по-нежен от лист на глухарче ...
Той е рицар без броня и кон.
Малко странен, дори нелогичен...
Със каскет и с протъркан балтон,
неразбран и оплюван от всички.
Той е груб, недодялан на вид, ...
Омръзна ми да те гледам как играеш... със сърцата,
как прекършваш крилата, как превземаш душата.
Не ти трябва тяло, трябва ти земя...
по която да стъпваш.
Ти най-добре от всички ме познаваш.
Очаквала си с трепет всяка дума.
Най-верния ми път когато даваш,
след грешките ми триеш сякаш с гума.
Родила си ме и си ме създала. ...
Стихозъбче
Интелек-тоалет-с дръзко стреля с показалец:
"Ти си брак, щот' си макак!"
Но мигом сепва се, че... сочел огледалото -
изтръпнали му глас, душа, ръка и крак... ...
Една звезда през прозореца наднича
и любопитно във душата ми поглежда...
Усмихва се, но нищо не изрича -
доволна е, видяла във сърцето ми надежда.
Надеждата - богиня тя е свята, ...
Знам, че можеш да влизаш в съня ми,
аз съм онзи - с когото летиш
всяка вечер, върху килим от циклами,
всяка вечер, щом без мене заспиш.
Аз съм онзи, с който нощем говориш ...
Събрах мислите и желанията си,
добавих лъжите и коварните игри.
Извадих истинските чувства,
доверието и любовта захвърлих.
Прибавих ревността и обещанията празни, ...
Не ревнувайте, слънчеви здания,
не помръквайте, рано ранени.
Още слънце ще има да хванете,
преди залезът да ви го вземе.
Вижте, още ви махат дърветата ...