Poetry by contemporary authors
Бяла надежда 🇧🇬
тръгнах
да търся утеха,
вървях, вървях,
в преспи вървях ...
Или точка 🇧🇬
Така си сигурен, че истини са
като онзи вятър във нощта на вторник срещу сряда,
когато вещиците раздават от силата си
на млади любовници с бенки на врата… ...
Малкото, което ми остана 🇧🇬
няма рамо, на което да положи своята глава.
Няма на кого да подари сълзите си,
сълзи от мъка и неволя - сълзите на една жена.
Крадец на щастие 🇧🇬
да върнеш на живота радостта:
болезненото чувство ще тревожи,
в душата пак ще има празнота!
Отхапваше от чувствата с охота - ...
Ще горя 🇧🇬
Ще изгарям аз на клада
заради любовта ми невъзможна.
Ще ме изгаря без пощада
тази обич страшно сложна. ...
Ела навреме, Смърт! 🇧🇬
( долина # 52 )
Като забързано детенце не бъди,
към играчката ръце простряло...
Хлапето припка в старчески гърди, ...
Ангел и дявол 🇧🇬
аз съм ангел,
но те обичам,
дай ми сили
да продължа ...
Зимна нежност 🇧🇬
зимата облече,
толкова е бяла
нейната сърдечност.
В зимата откривам ...
Най обичам 🇧🇬
Светлината сякаш е сменила блясъка си.
Но какво е това чувство?
Всичко е забравено, всичко започва отначало.
Целият свят се превръща в едно цяло. ...
Мравка 🇧🇬
В полето аз видях мравчица малка
как мъкне сламчица - за нея цяла греда.
Щях да я смачкам, таз точица жалка,
сред тази висока и избуяла трева. ...
Събуждане 🇧🇬
Събудих се, нощта светлее.
Но вън не е дошъл Деня.
А славейчето вече пее,
натирва някъде Съня... ...
Колелото на живота 🇧🇬
Доказвай на Живота, че ненапразно си роден!
Заслужил си да бъдеш тук, сега,
но не за да си нечий роб или слуга,
а да си себе си - дори и грозничък, ...
Трополи тихичко дъждът навън... 🇧🇬
сълзите са неудържимо силни
разпали в мен, пожар, не огън
а вятъра пилей мечтите!!!
Защо ми нарани душата, ...
Пързалка 🇧🇬
по бялата снежна пързалка.
Врява, смях и закачки,
кънтеше навред около нас.
Малко момиченце с очилца, ...
Сълзите на вагабонтина 🇧🇬
В тъмата на робството
сякаш изгнил е
юнашкият корен на хан Аспарух,
та БЪЛГАРИН ...
Петдесет 🇧🇬
Петдесет пъстри стомни наляха вода.
Вятър вя от крилете на литнали лебеди,
дъжд валя от очите на вярна жена.
Не веднъж в труден час те предаде приятел... ...