Poetry by contemporary authors
Среднощно лекарство 🇧🇬
нощта, в която отново ми беше приятел.
Не вярвах, че ще заспя до теб в полунощ,
не мислех, че ще стане така.
Не молих звездите за очите ти топли, ...
Къде е верният път? 🇧🇬
Животът минава по широкия друм,
но вървим през горичка от трънки -
да намериш верния път трябва ти ум,
без жестоки борби, гонитби и спънки… ...
Благодаря 🇧🇬
но истински - малко.
Да се усмихвам
или, всъщност, е жалко?
Къде сте всички, ...
Някой ден 🇧🇬
ще изригнеш във вулкан от страст,
ще замълчи дори капчука -
учуден, онемял в захлас.
И някой ден ще ме целунеш, ...
В чужбина 🇧🇬
Когато печелим, колко ли губим?
Несетно душите не стават ли груби,
когато на времето вихърът грабва ни
и мисли тревожни съня ни открадват? ...
Спирка предпоследна 🇧🇬
Влакът на живота напред лети.
По релсите се носи към безкрая,
а ние, пътниците - аз и ти -
на спирка слизаме и туй е края. ...
Раздялата 🇧🇬
уби ме с думи и дела.
Отиваш си,
днес съм развалина.
Тръгна си завинаги от мен, ...
Дъжд 🇧🇬
За да изплаче всичките сълзи,
той чука ту гневно, напористо,
ту плахо, предпазливо
по покривите на надеждите ...
Есенна разходка 🇧🇬
плаче със ситни сълзи.
Сивкав воал – из полето
тънка мъглица пълзи.
Гарван сред черните клони ...
Рана в душата 🇧🇬
на мястото на любовта за целувката последна,
любима моя, сладка моя, знам, че пак ще дойдеш там,
на уреченото място за един последен танц.
И виждам аз, така и става, ...
Малка Врана 🇧🇬
Малка врана се скрила
под сайванта.
Съвсем сама със счупени крилца.
Дадох ù водица и зрънца. ...
Морето... помниш ли?! 🇧🇬
за теб да плача.
Някой ден ще спра,
ще се усмихна и напред ще продължа.
Ще срещна нови момчета. ...
Моята война - 4 🇧🇬
Не се учудвай, дядо Ной,
ковчегът с хората къде е.
Удавници без чет и брой.
И кой победна песен пее? ...
Нощес 🇧🇬
месена във късна доба.
Тя глада ми не засити,
а запали в мене огън.
Вехна, чакам те да дойдеш, ...