Poetry by contemporary authors
Замислям се за раздяла 🇧🇬
Вече не чувствам това, което преди,
целувам те, но просто ей така,
когато те видя, сърцето не тупти,
обичам те, но няма я страстта... ...
Мечо 🇧🇬
че му викали Медун.
Но го измили със сапун,
и станал Клечо.
Навярно всеки е разбрал, ...
Когато се раждат мечти 🇧🇬
небето пада сиво над света.
А тъжната усмивка на жена
рисува любовта си в нежен спомен.
Оловен дъжд прострелва тишината, ...
Прошка за доверие 🇧🇬
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка. ...
Подарък 🇧🇬
Половин век - достатъчно време,
да останеш невръстно дете;
страха за ръка да поемеш -
залитнеш ли - да те подпре. ...
Мечтите все още са мечти... 🇧🇬
да търсиш смисъла в туй, което ти се случва,
да е изпълнен с усмивки твоят ден
и радост да даряваш на хората край теб.
Откак сме се родили, все мечтаем ...
Много те обичам! 🇧🇬
Искам силна прегръдка,
искам усмивка добра,
искам аз страстна целувка
и сладък сън през нощта. ...
Тази нощ те обичам 🇧🇬
полудяла е зимата вън,
иска скришно да влезе във стаята,
между нас да заспи зимен сън...
Аз обаче я мразя и силата ...
Въжовен стих 🇧🇬
усещам, влиза злобата, ненавистта,
а любовта в душите ни се тиши –
по-мълчалива е от съвестта...
Усмивката на тихото лакейство, ...
Път 🇧🇬
гърчи се, издува гръб,
от очите бликнало поточе,
дълбае в острия му ръб.
Бариери спъват ме и падам, ...
Юначага-работяга 🇧🇬
Захапал като въдица целта,
един юнашки ден се активира:
- За пируетите на мисълта
ще трябва да ме черпиш каса бира! ...
Изкушение 🇧🇬
и двама да вплетем тела.
Обичам те, аз тихо да прошушна
и да се любим чак до сутринта.
И нека времето за нас да спре, ...
Забранена обич 🇧🇬
На Паоло Бианко от „Сънят на Паоло”
Откраднат миг в пресъхналите устни
с аромат на страст, импулси за живот.
Зад стените той не иска да я пусне, ...
Ти бъди... бъди готов... 🇧🇬
Любовта е пламък във очите ни -
тихо сливане със вятъра,
любовта е майка на сълзите ни,
дето всяка нощ целувки чакаха... ...